Синът на Нептун

Хейзъл обикаляше тясната пътека между двата фронтона на тавана. Изглеждаше толкова добре, че сърцето на Франк го заболя. Носеше дънки, яке в кремав цвят и бяла риза, която правеше кожата й да изглежда топла като какао. Къдравата й коса падаше по раменете. Щом приближи, Франк усети как го лъхва аромат на жасминов шампоан.

Тя стисна меча си. Когато видя Франк, очите й се изпълниха с тревога.

— Добре ли си? — попита тя. — Защо се усмихваш?

— Аз ли? Ъъ, нищо — обърка се той. — Благодаря за закуската. И за дрехите. И… задето не ме мразиш.

— Да те мразя? — Хейзъл изглеждаше смаяна. — Че защо трябва да те мразя?

Лицето на Франк поаленя. Щеше му се да не си бе отварял устата, но вече бе късно. „Не я изпускай — бе казала баба му. — Трябва ти силна жена, за да те гледа.“

— Ами… снощи — заекна той, — когато призовах скелета. Помислих си, че… че… съм отблъскващ. Или нещо такова.

Хейзъл повдигна веждите си и поклати невярващо глава.

— Франк, бях малко изненадана, дори уплашена от онова същество. Но да реша, че си отблъскващ? Та ти бе толкова спокоен, командваше го с такава увереност… не вярвах на очите си. Не си отблъскващ, Франк. Впечатляващ си.

— Впечатляващ? — повтори глуповато Франк. Не беше сигурен, че е чул добре.

— Пич, беше си доста впечатляващо — засмя се Пърси.

— Сериозно ли бе? — попита Франк.

— Сериозно — отговори Хейзъл, — но за съжаление пак си имаме проблеми. Големи, космати и потресаващо грозни проблеми. — Тя посочи армията чудовища, които ставаха все по-шумни и приближаваха къщата все повече и повече.

Пърси погледна внимателно маркуча.

— Имам още един коз в ръкава си. Вашата градина има напоителна система. Мога да я взривя и да объркам тия юнаци долу, обаче това означава край с налягането, а оттам маркучът става безполезен. Снарядите ще направят къщата на сол.

Франк все още чуваше похвалата на Хейзъл и му бе трудно да мисли. Десетки людоеди го чакаха долу, нетърпеливи да го изядат, а Франк едвам сдържаше усмивката си.

Хейзъл не го мразеше. Намираше го за впечатляващ.

Накрая все пак се съсредоточи. Спомни си разказа на баба за същността на дарбата му, както и това, че трябваше да я остави тук да умре.

Марс му бе казал, че още не си е изпял песента.

На Франк не му се вярваше, че е тайното оръжие на Юнона, нито че Пророчеството на седмината зависи от него. Но Хейзъл и Пърси вярваха в него. Трябваше да направи каквото може.

Спомни си странното пророчество, което Ела бе изрецитирала на тавана — за това, че синът на Нептун ще се удави.

„Значи разбираш истинската й стойност“ — бе казал Финий в Потланд. Старият слепец смяташе, че ако хване Ела, ще може да стане отново цар.

Парченцата от пъзела полетяха в ума на Франк. Той имаше чувството, че когато ги нареди, няма да хареса получилата се картина. На глас обаче каза само:

— Хора, имам план за бягство! — и им разкри историята за самолета на летището и бележката на баба му до пилота. — Той е ветеран от легиона. Ще ни помогне.

— Но Арион го няма — възрази Хейзъл, — а и какво ще прави баба ти? Не можем да я оставим сама.

Франк преглътна сълзите си.

— Арион… мисля, че ще ни намери и сам. А що се отнася до баба… тя бе доста ясна. Каза, че ще се оправи.

Това не беше истината, но Франк имаше сили да каже само толкова.

— Ето ти проблем — каза Пърси. — Аз не съм много по летенето. То е опасно за един син на Нептун.

— Трябва да рискуваш. Да рискуваме — поправи се Франк. — Ние сме роднини.

— Моля? — Пърси едва не падна от покрива.

Франк им разказа за какво става дума в телеграфен стил:

— Периклимен. Мама е негова потомка. Бил е аргонавт. Внук на Посейдон.

— Ти си потомък на Нептун? — зяпна Хейзъл. — Франк, това е…

— Ненормално? И аз така мисля. А семейството ми има някаква дарба. Само дето не знам как се ползва. Ако разбера…

Великаните отново се развикаха и Франк осъзна, че го сочат с ноктести пръсти, махат към него и се кикотят. Бяха забелязали закуската си.

— Занг! — завикаха те. — Занг!

Хейзъл го приближи.

— Продължават да повтарят това. Защо крещят името ти?

— Няма значение — каза Франк. — Вижте, трябва да предпазим Ела, да я вземем с нас.

— Естествено — отвърна Хейзъл, — бедното създание има нужда от защитата ни.

— Не — поклати глава Франк, — всъщност да, но не е само това. Тя изрече някакво пророчество долу. Мисля… че е свързано с този подвиг.

Не искаше да каже на Пърси лошата новина за това, че син на Нептун се удавя, но все пак повтори римите.

Пърси стисна зъби.

— Няма начин един син на Нептун да се удави. Аз мога да дишам под вода. Но короната на легионера…

— Това е орелът на легиона — досети се Хейзъл.

Пърси кимна.

— Ела каза нещо подобно и в Портланд, цитира част от старото велико пророчество.

— Кое пророчество? — попита Франк.

— После ще ти обясня. — Пърси обърна маркуча към двора и свали още един снаряд от небето.

Той избухна в оранжева топка пламъци. Великаните заръкопляскаха и зареваха:

— Браво! Красота!

— Ела — заобяснява Франк — помни всичко, което е прочела. Каза, че страницата на пророчеството е изгорена, сякаш го е чела от книга.