Синът на Нептун

Пилотът бе разбрал много добре какво се случва. Без предварителни изявления или напитки преди полета той даде газ и самолетът набра скорост по пистата. Зад тях се чу още един взрив, но след това бяха във въздуха.

Франк погледна надолу и видя, че летището е обсипано с кратери и прилича на горящо швейцарско сирене. Части от парка „Лин Каньон“ също горяха. На няколко километра на север се виждаше какво е останало от фамилната къща на семейство Занг — пирамида от пушек и пламъци.

Ето ги впечатляващите сили на Франк. Не беше успял да спаси баба си. Не бе открил дарбата си. Не бе опазил дори харпията. Когато Ванкувър изчезна в облаците под него, Франк зарови глава в ръцете си и заплака.

Самолетът зави наляво.

По електронната комуникация се чу гласът на пилота.

— Senatus Populusque Romanus, приятели. Добре дошли на борда. Следваща спирка: Анкоридж, Аляска.

XXXVII. Пърси

Самолети или канибали? Нямаше място за сравнение.

Пърси предпочиташе да бе изминал целия път до Аляска с кадилака на баба Занг, докато гневни великани го целят с огнени снаряди, вместо да лети с луксозния „Гълфстрийм“.

Разбира се, той бе летял и преди. Споменът за това беше смътен, но помнеше пегас на име Блекджек. Веднъж или два пъти се бе качвал и на самолет. Но мястото на един син на Нептун (или Посейдон, името в случая нямаше значение) не бе във въздуха. Всеки път, когато самолетът попаднеше във въздушна яма, Пърси получаваше сърцебиене, убеден, че Юпитер ги подмята насам-натам.

Опита се да се съсредоточи, докато Франк и Хейзъл разговаряха. Момичето успокояваше Франк, казваше му, че е направил всичко възможно, за да помогне на баба си, че ги е спасил от лестригонските великани и ги е измъкнал от Ванкувър. Че е бил изключително смел.

Франк стоеше с наведена глава, видимо засрамен от това, че се е разплакал пред тях. Пърси обаче не го обвиняваше. Горкото момче току-що бе изгубило баба си и бе видяло дома си потънал в пламъци. Според Пърси дори мъж можеше да си поплаче след такова преживяване, особено ако преди това се е справил с армия гладни великани.

Това, което го притесняваше, бе, че Франк му е далечен роднина. Негов… как да го каже точно… пра-пра-пра и още няколко хиляди пъти „пра“ племенник.

Звучеше малко странно.

Франк не искаше да коментира какво точно представлява семейната му дарба, но докато летяха на север им преразказа разговора си с Марс. Сподели им истината за пророчеството, което Юнона бе произнесла за него, когато е бил бебе — че животът му зависи от едно парче дърво. Призна и че е помолил Хейзъл да го пази вместо него.

Пърси вече се бе досетил за някои неща. Хейзъл и Франк очевидно бяха споделили нещо ненормално, припадайки едновременно, и бяха сключили някаква сделка. Сега му стана ясно защо Франк по навик проверява джоба на палтото си и защо е толкова нервен около огън. Но Пърси не можеше да си представи колко смел трябва да бъдеш, за да тръгнеш да вършиш подвизи, когато едно малко пламъче би могло да отнеме живота ти.

— Франк — каза той спонтанно, — гордея се, че сме роднини.

Ушите на Франк пламнаха. С наведената си глава и военна подстрижка приличаше на сочеща към земята стрела.

— Юнона има някакъв план, свързан с нас и Пророчеството на седмината.

— Да — изръмжа Пърси. — Не я харесвах като Хера и като Юнона не ми прави по-добро впечатление.

Хейзъл сви крака под себе си и загледа Пърси с блестящите си зелени очи. Той за пореден път се изуми как може да е толкова спокойна. Беше най-малка от тримата, но винаги ги успокояваше и подкрепяше. Сега летяха към Аляска, където бе намерила смъртта си. Опитваха се да освободят Танатос, който можеше да я отведе обратно в Подземното царство. Но Хейзъл не показваше никакъв страх.

Пърси се почувства глупаво, задето се притеснява от въздушните ями.

— Ти си син на Посейдон, нали? — попита тя. — Ти си гръцки герой.

Пърси стисна кожения си гердан.

— Започнах да си спомням разни неща в Портланд, след като изпих кръвта на горгоната. Оттогава насам спомените ми бавно се възстановяват. Има още един лагер. Лагера на нечистокръвните — произнасяйки го на глас, Пърси се почувства по-добре. Заляха го сладки спомени — ароматът на ягодови поля под топлото лятно слънце, фойерверките за четвърти юли, свирнята на сатирите до лагерния огън вечер.

И целувка на дъното на езеро.

Хейзъл и Франк го погледнаха, сякаш бе проговорил на чужд език.

— Още един лагер? — повтори Хейзъл. — Гръцки лагер? Богове, ако Октавиан разбере…

— Ще обяви война — каза Франк. — Той отдавна подозира, че гърците съществуват и заговорничат срещу нас. Сметна Пърси за шпионин.

— Затова ме е изпратила Юнона — отвърна Пърси, — ъъ, не да шпионирам. Мисля, че е станала някаква размяна. Подозирам, че вашият приятел Джейсън е изпратен в моя лагер. Мисля, че го видях в сънищата си. Той е на борда на летящ кораб, заедно с други герои. Мисля, че отиват към лагер „Юпитер“, за да помогнат.

Франк нервно потропа с пръсти по облегалката си.