Синът на Нептун

— Да, господарю! — изписка тя. — Искате ли кученце в завивка?

И надигна някакъв поднос.

— Хмм — отговори Полибот, — какво е това кученце?

— Е, не е истинско кученце. Това са малки кренвирши, увити в палачинки, но тази седмица са намалени и…

— Стига глупости! Готови ли сме за атака?

— О! — Стейно отстъпи назад бързо, за да не бъде сплескана от крака на гиганта. — Почти, велики господарю. Мама Гаскет и половината от циклопите й спряха в Напа за някаква дегустация на вина. Обещаха утре вечер да са на линия.

— МОЛЯ?! — Гигантът се завъртя вбесен към армията си и едва сега установи, че голяма част от нея липсва. — Тази едноока лелка ще ми докара язва! Дегустация на вина! И таз добра!

— Има и мезета, доколкото разбрах. Сирене и соленки — продължи да обяснява Стейно. — Държа да отбележа обаче, че търговски център „Напа“ предлага много по-добра оферта.

Полибот изтръгна един дъб от земята и го метна към долината.

— Циклопи! Стейно, кълна се, когато унищожа Нептун и завладея океаните, ще променя договора с циклопите. Мама Гаскет ще се научи къде й е мястото. Какви са новините от север?

— Героите летят към Аляска — отговори Стейно. — Право към смъртта. Имам предвид тяхната смърт, не Смъртта, нашия велик затворник. Макар да предполагам, че летят и към него.

— Дано Алкионей пощади сина на Нептун, както обеща — изръмжа Полибот. — Искам го окован в краката си, за да го убия, когато му дойде времето. Кръвта му ще обагри камъните на Олимп и ще пробуди Майката Земя! А с амазонките какво става?

— Нищо — отвърна Стейно. — Не знаем кой е спечелил битката снощи, но е въпрос на време Отрера да надделее и да ни се притече на помощ.

— Хмм. — Полибот разсеяно изтръска няколко змии от косата си. — Ами тогава може би наистина е по-добре да почакаме. Довечера по залез е Пирът на Фортуна. Тогава нападаме със или без амазонките. В това време вие копайте. Ще лагеруваме тук, нависоко.

— Да, велики господарю! — отвърна Стейно, след което обяви на войниците: — Ще има кученца в завивки за всички!

Чудовищата завикаха доволно.

Полибот разпери ръце през себе си, сякаш долината пред него е красива картина.

— Свирукайте си, римлянчета. Скоро заветът на Вечния град ще бъде унищожен завинаги!

Сънят избледня.

Пърси се събуди стреснат, тъй като самолетът бе започнал да се спуска.

Хейзъл постави успокоително ръка на рамото му.

— Добре ли спа?

— Колко време мина? — изправи се сънен Пърси.

Франк опаковаше копието и новия си лък на пътечката.

— Няколко часа — отговори той. — Почти стигнахме.

Пърси погледна през прозореца. Морето блестеше между заснежените върхове на планините. В далечината, насред пустошта, се виждаше град, обкръжен от тучни зелени гори от едната и заскрежени черни брегове от другата си страна.

— Добре дошли в Аляска — каза Хейзъл, — земята отвъд боговете.

XXXVIII. Пърси

Пилотът каза, че не може да ги чака, и Пърси не му се сърдеше. Ако преживееха следващия ден, се надяваше да намери друг начин да се прибере у дома. С нещо различно от самолет. Каквото и да е то.

Трябваше да се чувства потиснат, след като бе попаднал в Аляска — родината на гиганта, при това откъснат от старите си приятели, тъкмо когато спомените му бяха започнали да се връщат. Видял бе как армията на Полибот се подготвя да нападне лагер „Юпитер“. Разбрал бе и че гигантите смятат да го използват за нещо като жертвоприношение, за да пробудят Гея. Освен това на следващата вечер бе Пирът на Фортуна. Задачата пред него, Франк и Хейзъл бе невъзможна, а дори да успееха, Смъртта можеше да отведе новите му приятели в Подземното царство.

Нищо хубаво не го очакваше.

Пърси обаче се чувстваше странно ободрен. Сънят с Тайсън го бе окуражил. Най-малкото, защото си бе спомнил, че има брат, с който са се борили рамо до рамо, празнували са победи, имали са хубави мигове в лагера на нечистокръвните. Спомнил си бе своя дом и това го мотивираше допълнително да успее. Бореше се за два лагера, за две семейства.

Юнона не бе взела паметта му просто така, вече го разбираше. Все още му идеше да я зашлеви по божественото лице, но вече разбираше причините й да действа така. Само заедно двата лагера имаха шанс срещу общия враг. Поотделно щяха да рухнат.

Имаше и други причини Пърси да иска да спаси лагер „Юпитер“. Все още не смееше да ги облече в думи, но бе видял бъдеще за себе си и Анабет, за каквото не бе дръзвал да мечтае преди.

Пърси разказа на Франк и Хейзъл за сънищата си, докато се возеха в такси, което хванаха в Анкоридж. Изглеждаха изнервени, но не и изненадани, когато научиха, че армията на гиганта е стигнала лагера. Франк обаче едва не се задави, когато научи за Тайсън.

— Имаш брат, който е циклоп?

— Да — отговори Пърси, — което го прави твой пра-пра-пра…

— Стига! — Франк запуши ушите си. — Не искам да слушам!

— Дано отведе Ела в лагера — каза Хейзъл. — Безпокоя се за нея.

Пърси кимна. Все още мислеше за думите от пророчеството, които харпията им бе казала — че синът на Нептун ще се удави, а знакът на Атина ще освети Рим.