Синът на Нептун

— Изгорените книги с пророчества — разшириха се очите на Хейзъл. — Нали не мислиш… това е невъзможно!

— Книгите, които Октавиан искаше в лагера? — предположи Пърси.

Хейзъл подсвирна.

— Изгубените Сибилски книги предсказват цялата съдба на Рим. Ако Ела ги е чела и запомнила…

— Сега е най-ценната харпия в света — заключи Франк. — Неслучайно Финий искаше да я плени.

— Франк Занг! — ревна един великан отдолу. Той бе по-едър от останалите, носеше лъвска кожа на раменете си и пластмасов лигавник във формата на рак на врата си. — Слез долу, сине на Марс! Чакаме те! Ще бъдеш наш почетен гост!

Хейзъл стисна ръката на Франк.

— Имам чувството, че по-скоро ще бъдеш почетно блюдо.

Франк съжали, че Марс не е останал с тях. Щеше да е полезно някой да щракне с пръсти и да премахне напрежението, което усещаше.

Хейзъл вярва в мен — помисли си той. — Трябва и аз да повярвам.

Той погледна към Пърси.

— Умееш ли да шофираш?

— Да, защо?

— Колата на баба е в гаража. Един стар кадилак. По-здрав е от танк. Ако успееш да го запалиш…

— Ще трябва да пробием блокада от великани — напомни им Хейзъл.

— Ще използвам напоителната система, за да ги разсея — реши Пърси.

— Точно — кимна Франк. — Аз ще ти спечеля колкото време мога. Ела, хайде, скачай в колата. Ще се опитам да ви настигна в гаража, но не ме чакайте.

— Франк… — намръщи се Пърси.

— Отговори ни, Франк Занг! — изрева великанът. — Слез долу и ще пощадим останалите! Твоите приятели и нещастната старица. Искаме само теб!

— Лъжат — промърмори Пърси.

— Схванах — съгласи се Франк. — Но сега вървете!

Приятелите му се спуснаха по стълбата.

Франк се опита да овладее нервите си. Ухили се и извика:

— Ехо, гладните долу! Мен искате, нали?

Людоедите изръмжаха одобрително, когато Франк мина по пътечката на покрива и им махна като рок звезда.

Опита се да призове силата си. Представи си как се превръща в огнедишащ дракон. Напрегна се и стисна юмрук, мислейки си за дракони толкова силно, че челото му се изпоти. Искаше да се спусне към враговете си и да ги изпепели. Това щеше да е яко. Но нищо не се случи. Нямаше представа как да промени формата си. Никога не бе виждал истински дракон. В един миг дори си помисли, че баба му се е подигравала.

А може би не бе разбрал каква е дарбата. Или пък бе единственият член на семейството, който не я е наследил. Такъв му бил късметът.

Великаните станаха нетърпеливи. Започнаха да вият, а някои от тях надигнаха зарядите си.

— Спокойно де! — извика им Франк. — Да не искате да ме препечете! Тогава ще имам отвратителен вкус!

— Слизай! — изреваха в отговор людоедите. — Гладни сме!

Настъпи моментът за план Б. На Франк му щеше да има такъв.

— Обещавате ли да пощадите приятелите ми? — попита той. — Заклевате ли се в река Стикс?

Чудовищата се изсмяха. Едно от тях метна заряд, който профуча покрай главата на Франк и взриви комина. По някакво чудо момчето не бе ударено от пръсналите се тухли.

— Приемам това за не — промърмори той, след което извика: — Хубаво, вие печелите! Слизам долу. Чакайте ме.

Великаните зареваха одобрително, но техният вожд, онзи, който бе наметнат с лъвска кожа, се намръщи. Подозираше нещо. Франк нямаше много време. Той слезе от тавана по стълбата. Ела я нямаше. Надяваше се това да е добър знак. Може би я бяха взели в кадилака. Взе допълнителен колчан със стрели, на който имаше бележка. Върху нея с красивия почерк на майка му бе написано: „Отбрани разновидности“.

След това се затича към картечницата.

Насочи я към главния великан и натисна спусъка. Осем картофа удариха съществото в гърдите и го събориха с такава сила, че той рухна върху купчина бронзови снаряди, които избухнаха и изровиха огромен кратер в земята.

Скорбялата наистина не беше полезна за великаните.

Докато чудовищата тичаха напред-назад объркани, Франк вдигна лъка си и ги обсипа със стрели. Някои от тях се взривиха, щом удариха мишените си. Други се пръснаха и оставиха на изчадията някои нови и особено болезнени татуировки. Една удари великан и го превърна в розов храст.

Но за нещастие чудовищата реагираха бързо. Започнаха да го целят със снаряди — десетки снаряди едновременно. Цялата къща заскърца под канонадата. Франк се затича по стълбите, а таванът зад него се срина. Пламъците и пушекът достигнаха до втория етаж.

— Бабо! — извика Франк, но горещината бе толкова голяма, че той нямаше шанс да стигне до стаята й. Затича се към долния етаж, подпирайки се на парапета, докато къщата трепереше. Огромна част от тавана се срути.

От основата на стълбището бе останал само димящ кратер. Франк го прескочи и се олюля, щом стъпи в кухнята. Закашля се от пушека и пепелта, но успя да стигне гаража. Фаровете на кадилака светеха, а двигателят ръмжеше. Вратата на гаража се отваряше.

— Качвай се! — извика Пърси.

Франк седна отзад, на мястото до Хейзъл. Ела се бе свила отпред, скрила глава под крилете си, и мърмореше: „Олеле! Олеле!“.

Пърси форсира двигателя. Изстреляха се от гаража, преди вратата да се е отворила напълно, и оставиха дупка с формата на кадилак в дървото.