Синът на Нептун

Те изпълзяха изпод краката на великана. Навсякъде около мочурището дърветата бяха заскрежени. Огромна част от блатото бе покрита с току-що навалял сняг, а замръзналите грифони стърчаха от земята с разперени криле, разтворени клюнове и изключително изненадани погледи. Приличаха на пернати сладоледи на клечка.

Пърси и приятелите му се отдалечиха, стараейки се да не привличат вниманието на хиперборееца, но той вече си бе намерил друго занимание. Опитваше се да разбере как се закача замръзнал грифон на гердан.

— Пърси — попита Хейзъл, докато чистеше лицето си от сняг и кал, — откъде знаеше, че великанът може да прави това?

— Веднъж едва не ме замрази дъхът на друг хипербореец — отвърна той. — А сега да тръгваме! Грифоните няма да останат така още дълго.

XL. Пърси

Вървяха пеш около час, като избраха пътя си така, че да виждат релсите на влака, но да останат скрити зад дърветата. По едно време чуха звук от хеликоптер, летящ по посока на влаковата катастрофа. На два пъти доловиха и граченето на грифони, но отдалеч.

Когато слънцето най-после залезе, Пърси прецени, че вече минава полунощ. В гората стана студено. Звездите бяха толкова ярки, че той се изкуши просто да спре и да ги погледа. Тогава блесна и северното сияние. То напомни на Пърси за газовия котлон, който майка му имаше у дома. Той гореше по подобен начин — с вълни от призрачни сини пламъци, трепкащи нагоре-надолу.

— Невероятно е — обади се Франк.

— Мечки — посочи тогава Хейзъл.

И наистина две кафяви мечки преминаваха през долината на няколко десетки метра от тях, а козината им проблясваше на звездната светлина.

— Няма да ни безпокоят — успокои ги Хейзъл. — Само им сторете път.

Пърси и Франк не възразиха.

Докато вървяха през снега, Пърси се замисли, че колкото и странни места да бе посещавал, никое от тях не го бе впечатлило така, както Аляска. Разбра защо я наричат земя отвъд боговете. Всичко в нея бе грубо и неопитомено. Нямаше правила, пророчества или съдба. Съществуваше само пустошта и обитаващите я животни и чудовища. Боговете и героите идваха тук на свой собствен риск.

Пърси се запита дали това иска Гея. Целият свят да бъде такъв.

Запита се дали това би било толкова лошо.

Но след това отблъсна тази мисъл. Гея не беше добра богиня. Не бе като Майката Земя от детските приказки. Беше зла и отмъстителна, а той знаеше какъв е планът й.

Ако успееше да се пробуди, тя щеше да унищожи човешката цивилизация.

След още два часа тримата стигнаха до малко селце между железопътните линии и тесен асфалтиран път с две ленти. Видяха пътна табела, на която пишеше: СЕЛО ЛОС, а до нея стоеше един лос. За момент Пърси помисли, че той е рекламна фигура, но после животното се скри между дърветата.

Минаха покрай пощата, няколко къщи и каравани. Всичко бе тъмно и затворено. В другия край на градчето имаше магазин с маса за пикник и стара, ръждясала бензинова помпа. Една надраскана на ръка табелка, окачена на вратата му, гласеше: ГАЗ ОТ ЛОС.

— Това си е направо гадно — отбеляза Франк.

Тримата негласно се споразумяха да починат край масата за пикник.

Пърси чувстваше краката си като кубчета лед. Много изморен лед. Хейзъл постави глава на ръцете си и заспа веднага, тихо похърквайки. Франк извади последните си безалкохолни и вафли от влака и ги подели с Пърси.

Хранеха се мълчаливо, докато накрая Франк не попита:

— Истина ли е това, което ми каза по-рано?

Пърси го погледна от другия край на масата.

— Кое по-точно?

На звездната светлина лицето на Франк изглеждаше направено от алабастър. Като стара римска статуя.

— Това, че се гордееш, че сме роднини.

Пърси остави вафлата си на масата.

— Ами, да видим. Ти се справи съвсем сам с три базилиска, докато аз бях в насипно състояние и ме наливаха със зелен чай. Удържа армия лестригонски великани, така че самолетът да излети от Ванкувър. Спаси ми живота, докато висях като забравено пране в лапите на онзи грифон. Опази смъртните с последния заряд на копието си… Без никакво съмнение ти си най-готиното хлапе на бога на Войната, което съм срещал някога. Може би единственото готино. Та как мислиш, дали се гордея с теб?

Франк погледна към северното сияние, което продължаваше да свети като газов котлон, бавно готвещ звездите.

— Просто… предполагаше се, че като центурион трябва да водя тази мисия. А се чувствам като куфар, който вие носите.

— Това не е вярно — възрази Пърси.

— Трябваше вече да съм разкрил какви сили имам — каза тъжно Франк, — а сега изгубих и копието си. Стрелите ми почти свършиха… — Той погледна към Пърси. — Страх ме е.

— Щях да се притесня сериозно, ако не те беше страх — отговори другото момче. — Франк, всички ни е страх.

— Пирът на Фортуна е… — Франк се замисли. — Днес. Вече мина полунощ, нали? Вече е двайсет и четвърти юни. По залез пиршеството започва. Дотогава трябва да сме открили глетчера Хъбърд, да сме сразили гиганта, който не може да умре в родината си, и да сме се върнали в лагер „Юпитер“, преди да са го унищожили. И всичко това за по-малко от осемнайсет часа.