Синът на Нептун

— А трябва да освободим и Танатос — добави Пърси, — който може да вземе живота ти. Твоя и този на Хейзъл. Не съм го забравил, повярвай ми.

Франк погледна към Хейзъл, която продължаваше да си похърква тихичко. Лицето й бе скрито от къдрави кичури коса.

— Тя е най-добрата ми приятелка — каза Франк. — Изгубих мама, баба… не мога да изгубя и нея.

Пърси си спомни за стария си живот. За майка си в Ню Йорк, за лагера на нечистокръвните, за Анабет. Изгубил бе всичко това за осем месеца. Дори сега, когато спомените му се връщаха, се чувстваше изгубен. Никога не бе стигал толкова далеч от дома. Да, минавал бе през Подземното царство и се бе завърнал от там жив. На няколко пъти се бе изправял очи в очи със смъртта. Но седейки на тази маса, на хиляди километри от дома, далеч от закрилата на Олимп, бе съвсем сам.

Или щеше да бъде, ако до него не бяха Хейзъл и Франк.

— Няма да ви изгубя — обеща той, — няма да го допусна. И, Франк, ти си истински водач. Хейзъл би ти казала същото. Имаме нужда от теб.

Франк наведе глава. Изгледаше дълбоко замислен, докато не се отпусна напред и главата му не удари масата. След малко започна да хърка в хармония с Хейзъл.

Браво, Джаксън, поредната блестяща реч — въздъхна Пърси, а после добави на глас:

— Почини си, Франк. Предстои ти голям ден.

Призори магазинът отвори. Собственикът бе малко изненадан да открие трима тийнейджъри на масата за пикник, но когато Пърси обясни, че са дошли от влаковата катастрофа, човекът ги съжали и им направи безплатна закуска. Той се обади на свой приятел инуит28, който имал хижа близо до Сюърд.

Скоро бяха отново на път, седнали в пикап, който бе толкова стар, че вероятно бе произведен в годините, когато Хейзъл се бе родила.

Хейзъл и Франк се возеха отзад, а Пърси — отпред, седнал до сбръчкан старец, който миришеше на пушена сьомга. Той разказа на Пърси приказки за Мечката и Гарвана — боговете на инуитите. Пърси горещо се надяваше да не се наложи да се оправя и с тях. Имаха си достатъчно противници.

Пикапът се повреди на няколко километра от Сюърд. Шофьорът не изглеждаше особено изненадан — това явно се случваше по няколко пъти на ден. Той каза, че могат да го изчакат да оправи двигателя, но понеже Сюърд бе само на няколко километра, тримата решиха да продължат пеша.

Утрото вече преваляше, когато се изкачиха по един хълм и видяха малко заливче, опасано от планини. Градът, който имаше формата на полумесец, се бе сгушил в дясната страна на брега, а на пристанището бе спряло пътническо корабче.

Пърси потръпна. Имаше лоши спомени от пътническите кораби.

— Сюърд — каза Хейзъл. Не звучеше щастлива от това, че отново вижда стария си дом.

Вече се бяха забавили и на Пърси не му харесваше скоростта, с която слънцето минаваше по небосклона.

Пътят се извиваше около хълма, но, изглежда, можеха да спестят малко време, ако минеха напряко през долината.

Пърси излезе от пътя.

— Хайде!

Земята бе кишава, но не изглеждаше особено заплашителна, докато Хейзъл не изкрещя:

— Пърси, НЕ!

Със следващата си крачка той потъна като камък в земята.

Пръстта го погълна и се затвори над главата му.

XLI. Хейзъл

— Дай ми лъка си! — извика Хейзъл.

Франк реши да не задава излишни въпроси. Свали раницата, а после и лъка от рамото си.

Сърцето на Хейзъл затупка бясно. Тя бе забравила за торфеното тресавище, тъй като не се бе сещала за него от смъртта си насам. Твърде късно си спомни за зловещите предупреждения на някогашните местни за това място. Блатистата тиня и изгнилите растения създаваха илюзията за твърда повърхност, но тя бе по-коварна и от плаващи пясъци. На места стигаше дълбочина от шест метра и повече, а измъкването от лепкавата й хватка бе абсолютно невъзможно.

Опита се да не мисли какво ще стане, ако дължината на лъка се окаже недостатъчна.

— Дръж единия край — каза тя на Франк. — Каквото и да стане, не го пускай! — Тя сграбчи другия, пое си дълбоко дъх и скочи в тресавището. Земята се затвори над главата й.

И почти едновременно с това тя попадна в спомен.

Не сега — идеше й да изкрещи. — Ела каза, че припадъците са приключили!

Но това не е припадък, скъпа — долетя гласът на Гея. — Това е моят малък подарък за теб.

Хейзъл отново се бе озовала в Ню Орлиънс. Двете с майка й си бяха направили пикник в парка до апартамента и закусваха. Помнеше този ден. Беше на седем години. Майка й току-що бе продала първия скъпоценен камък, намерен от Хейзъл — един малък диамант. Двете още не знаеха за проклятието.

Кралица Мари бе в отлично настроение. Тя бе взела портокалов сок за Хейзъл и шампанско за себе си. Закусваха понички, покрити с шоколад и пудра захар. Хейзъл дори бе получила нови цветни пастели и блок за рисуване. Двете седяха една до друга, а Кралица Мари си тананикаше весело, докато Хейзъл си рисуваше.