Синът на Нептун

— Два дни? Ние нямаме и две минути — въздъхна Пърси. — Добре, ето го плана.

Колкото се може по-бързо, той посочи кои са добрите и кои са лошите на бойното поле. Тайсън бе шокиран от това, че има зли циклопи и зли кентаври, които се бият на страната на гиганта.

— Трябва да бия хората понита?

— Само ги уплаши — посъветва го Пърси.

— Пърси? — Франк погледна нервно към Тайсън. — Не искам нашият приятел да бъде ранен. Тайсън умее ли да се бие?

— Дали умее да се бие? — усмихна се Пърси. — Франк, това е генерал Тайсън от армията на циклопите. И между другото, Тайсън, Франк е потомък на Посейдон.

— Братко! — Тайсън размаза Франк в прегръдката си.

Пърси едва сподави смеха си.

— По-скоро племенник, а ти си му пра-пра… оф, все тая. Да, брат ти е.

— Благодаря — сподавено каза Франк от фланелката на Тайсън, — но ако легионът го обърка с враг…

— Няма! — Хейзъл се затича до колесницата и извади най-големия римски шлем, който успя да намери, както и старо знаме, на което бяха изписани буквите SPQR.

— Сложи си ги, големи приятелю — каза тя на Тайсън. — Така всички ще разберат, че си от нашия отбор.

— Якооо — извика Тайсън, — аз съм от вашия отбор!

Шлемът му беше ужасно малък, а знамето постави на врата си — като лигавник.

— Става — каза Пърси. — Ела, стой тук и се пази.

— Да се пазя — повтори Ела. — Ела обича да се пази. Пази номера на банката. Ела отива с Тайсън.

— Моля? — попита Пърси. — Ох… както искаш. Както и да е. Но гледай да се пазиш.

— БАУ!

— Госпожо О’Лиъри — обърна се Пърси към адската хрътка, — искаш ли да потеглиш малко колесницата ни?

L. Пърси

Те несъмнено бяха най-странното подкрепление в историята на римската армия. Хейзъл бе яхнала Арион. Жребецът бе починал достатъчно, за да издържи теглото на едно момиче, движейки се с нормална конска скорост, макар да не спираше да ругае уморените си копита по пътя надолу.

Франк се бе превърнал в белоглав орел — което според Пърси не бе никак честно — и кръжеше над тях. Тайсън тичаше надолу по хълма, размахваше бойната си тояга и крещеше:

— Лоши малки понита! Ууу!

Ела пърхаше около него и рецитираше факти от „Алманах на стария земеделец“.

Що се отнася до Пърси — той бе яхнал Госпожа О’Лиъри и се бе насочил към битката. Адската хрътка теглеше и колесница, пълна с оръжия и доспехи от имперско злато, които тракаха зад нея.

Орелът на дванайсетия легион се издигаше над тях.

Минаха по периферията на лагера и пресякоха най-северния мост над река Малък Тибър, като навлязоха в Полята на Марс от западната им част. Орда циклопи бе обкръжила лагерниците от петата кохорта, които се опитваха просто да задържат щитовете си в ръце и да оцелеят.

Когато видя, че са изпаднали в беда, Пърси побесня. Това бяха хлапетата, които го приютиха, когато никой друг не го искаше. Те бяха семейството му.

Той извика:

— За петата кохорта! — и нападна най-близкия циклоп. Последното нещо, което бедното чудовище видя, бяха зъбите на Госпожа О’Лиъри.

След като циклопът се разпадна и, слава на Танатос, повече не се възстанови, Пърси скочи от адската хрътка и започна да сече другите чудовища. Тайсън се втурна към предводителката на циклопите, Мама Гаскет, чиято метална рокля бе оплескана с кал и отрупана с върховете на счупени копия.

— Кой си ти? — ахна тя, когато видя Тайсън.

Тайсън я удари по главата с такава сила, че тя описа пълен кръг във въздуха и падна по задник.

— Лоша госпожа циклоп! — кресна той. — Генерал Тайсън ти нарежда да се махаш!

Той я удари отново и Мама Гаскет се разпадна на прах.

В същото време Хейзъл нападаше от гърба на Арион, а нейната спата поваляше циклопите един след друг, докато Франк ги ослепяваше с острите си нокти.

Щом всички циклопи в радиус от петдесет метра бяха превърнати в пепел, Франк се приземи пред войниците и се превърна в човек. Крепостната корона и медалът на центурион блестяха на зимното му яке.

— Пета кохорта! — извика той. — Вземете оръжия от имперско злато!

Лагерниците бързо се възстановиха от шока и буквално обраха колесницата. Пърси им раздаде оръжията с почти светкавична скорост.

— Хайде, хайде! — започна да вика Дакота, лудешки ухилен, докато отпиваше малко от любимия си „Куул-ейд“. — Нашите другари имат нужда от помощ!

Скоро петата кохорта се снабди с нови оръжия, шлемове и щитове. Те не бяха съвсем еднакви. Всъщност легионерите изглеждаха така, сякаш са пазарували от разпродажба при цар Мидас. Но внезапно се бяха превърнали в най-могъщата кохорта в легиона.

— Следвайте орела! — извика Франк. — Напред!

Лагерниците извикаха окуражени. Когато Пърси и Госпожа О’Лиъри се спуснаха напред, цялата кохорта ги последва — четирийсет облечени в злато воини, които изглеждаха жадни за кръв. Първо нападнаха стадо диви кентаври, които бяха притиснали третата кохорта. Когато видяха орела, затруднените легионери завикаха бясно и се спуснаха към противниците си с нова сила.