Синът на Нептун

Търсенето им отне много — прекалено много — време, но знаеха, че тези оръжия могат да предрешат битката, ако успееха да ги отнесат в лагера навреме. Хейзъл използва уменията си, за да вдигне някои от предметите от дъното на морето. Пърси се гмурна и извади други. Дори Франк помогна, като се превърна в тюлен. Това му се стори яко, макар че според Пърси дъхът му вонял на риба.

С общи усилия тримата успяха да извадят и колесницата. Накрая успяха да отнесат всичко на брега и да го оставят на черния пясък в основата на глетчера. Не можаха да поберат всичко в колесницата, но използваха въжето на Франк, за да привържат повечето от златните оръжия и най-хубавите доспехи.

— Прилича на шейната на Дядо Коледа — отбеляза Франк. — Дали Арион ще може да тегли толкова тежък товар?

Арион изпръхтя.

— Хейзъл — обади се Пърси, — определено ще измия устата на коня ти със сапун. Като изключим ругатните, каза, че можел да тегли колесницата, но имал нужда от храна.

Хейзъл вдигна един пугио — стар римски кинжал. Той бе нащърбен и затъпял, така че нямаше да върши добра работа в битка, но бе направен от имперско злато.

— Ето, Арион — каза тя, — качествено гориво.

Конят захапа кинжала със зъби и го сдъвка като ябълка. Франк се закле наум никога да не приближава ръката си до устата му.

— Не че се съмнявам в силите на Арион — започна той внимателно, — но се притеснявам за колесницата. Последната…

— Колелетата на тази са от имперско злато — прекъсна го Пърси, — ще издържи.

— А ако не издържи — добави весело Хейзъл, — пътуването ще е кратко. Но наистина нямаме време. Хайде!

Франк и Пърси се качиха на колесницата, а Хейзъл се метна на гърба на Арион.

— Дий! — извика му тя.

Звукът от преминаването на коня към свръхзвукова скорост отекна из залива. Арион препусна на юг, теглейки колесницата. Стъпките му предизвикваха лавини по планините, през които минаваха.

XLIX. Пърси

Четири часа.

Толкова време трябваше на най-бързия кон в света, за да стигне от Аляска до залива на Сан Франциско, препускайки по вълните на северозападното крайбрежие.

Толкова време отне и на Пърси, за да възстанови напълно паметта си. Процесът бе започнал в Портланд, когато бе пил от кръвта на горгоната, но след това спомените за миналия му живот бяха влудящаво мътни. Сега, когато се бяха върнали в територията на боговете на Олимп, той си спомни всичко — войната с Кронос, шестнайсетия си рожден ден в лагера на нечистокръвните, своя учител, кентавъра Хирон, най-добрия си приятел Гроувър, брат си Тайсън и, разбира се, най-вече Анабет. Нея и последните два месеца луда любов, преди… той да бе отвлечен с трясък от извънземното, наречено Хера. Или Юнона. Нямаше голямо значение.

Осем месеца от живота му бяха откраднати. Следващия път, когато Пърси видеше царицата на Олимп, щеше да й плесне един божествен шамар.

Приятелите и семейството му сигурно бяха полудели. Ако лагер „Юпитер“ бе в толкова затруднено положение, можеше само да си представи какви проблеми има лагерът на нечистокръвните. Но по-лошото бе, че спасението на двата лагера е само началото. Според Алкионей истинската битка щеше да се състои безкрайно далеч. Гигантите смятаха да нападнат истинската планина Олимп и да унищожат боговете завинаги в старата им родина.

Пърси знаеше, че гигантите не могат да бъдат убити, освен ако героите и боговете не се биеха рамо до рамо. Нико му бе казал това. Анабет също го бе споменала през август, когато се бе замислила дали те не са част от новото велико пророчество — това, което римляните наричаха Пророчество на седмината. (Научаването на нови неща бе допълнителен бонус от това да имаш за гадже най-умното момиче в лагера.)

Разгада и плана на Юнона — да създаде елитен отряд от гръцки и римски герои, а след това да убеди някак боговете да се бият редом с тях.

Но преди всичко трябваше да спасят лагер „Юпитер“.

Крайбрежието му стана познато. Минаха покрай фара в Мендосино, а после от мъглата пред тях изплуваха планината Там и хълмовете на окръг Марин. Арион профуча под моста „Голдън гейт“ и навлезе право в залива на Сан Франциско.

Минаха през Бъркли и навлязоха в хълмовете Оуклънд. Когато стигнаха хълма над тунела „Калдекот“, Арион потрепери като повреден автомобил и спря, дишайки тежко.

Хейзъл нежно го погали.

— Справи се страхотно, Арион.

Жребецът бе твърде изморен и дори не изруга. Само изпръхтя важно, сякаш за да каже: „Разбира се, че се справих страхотно. Друго очаквала ли си?“

Двамата с Франк скочиха от колесницата. Пърси съжали, че в нея не бе имало седалки и закуска. Краката му се подгъваха и беше толкова схванат, че едвам ходеше. Ако влезеше в битка така, врагът щеше да го нарече „стареца Джаксън“.

Франк не изглеждаше много по-добре. Той закуцука към върха на хълма, за да види какво става с лагера.

— Хора… трябва да видите това.