Синът на Нептун

— Франк Занг — каза тя, — за втори път днес ти напомням, че самият ти си в период на пробацио. Твоят божествен родител още дори не те е признал. Нямаш право да се застъпваш за друг лагерник, без да си спечелил първата си ивица.

Франк изглеждаше така, сякаш всеки миг ще умре от срам.

Хейзъл не можеше да остави нещата така. Излезе от строя и каза:

— Франк искаше да каже, че Пърси е спасил живота и на двама ни. Аз съм пълноправен член на легиона и се застъпвам за Пърси Джаксън.

Франк я погледна благодарно, но останалите лагерници се разшумяха. Хейзъл бе пълноправен член само от няколко седмици, а геройското дело, което бе извършила, бе станало почти случайно. Освен това беше дъщеря на Плутон и член на изпадналата в немилост пета кохорта. Не бе направила голяма услуга на Пърси, като го бе подкрепила публично.

Рейна сбърчи нос, след което се обърна към Октавиан. Авгурът се усмихна и сви рамене, сякаш идеята го забавлява. И защо не, наистина, помисли си Хейзъл. Ако оставеше Пърси в петата кохорта, щеше да намали заплахата от присъствието му. А и Октавиан обичаше да държи враговете си на едно място.

— Много добре — каза Рейна. — Хейзъл Левеск, имаш право да се застъпиш за новобранеца. Но дали твоята кохорта ще го приеме?

Войниците от другите кохорти се закашляха, мъчейки се да скрият смеха си. Хейзъл знаеше какво си мислят: „Още един загубеняк за петата кохорта“.

Франк удари с щит по земята. Останалите членове на кохортата последваха примера му, макар да не изглеждаха много развълнувани. Центурионите им, Дакота и Гуен, си размениха нещастни погледи, гласящи нещо като: „Хайде пак…“.

— Кохортата се произнесе — каза Дакота. — Приемаме новобранеца.

Рейна изгледа Пърси със съжаление.

— Поздравления, Пърси Джаксън. Навлизаш в период на пробацио. Ще получиш табела с името и кохортата си. След една година или веднага щом извършиш геройско дело, ще станеш пълноправен член на дванайсетия легион Фулмината. Служи на Рим, изпълнявай правилата на легиона, защитавай лагера с чест. Senatus Populusque Romanus!

Останалите от легиона повториха поздрава.

Рейна завъртя пегаса настрана от Пърси, все едно бе доволна от това, че е приключила с него. Скипи разпери красивите си криле. Хейзъл усети да я жегва завист. Би дала всичко за такъв кон, но това нямаше как да се случи. Конете бяха само за офицери или за варварска кавалерия. Не за римски легионери.

— Центуриони и войници — каза Рейна, — имате един час за вечеря. След това ще се видим на Полята на Марс. Първа и втора кохорта се отбраняват. Трета, четвърта и пета кохорта нападат! Късмет!

Този път легионерите бяха много по-шумни заради вечерята и игрите. Кохортите напуснаха строя и се затичаха към столовата. Хейзъл махна на Пърси, който си проправи път през тълпата заедно с Нико. За огромна изненада на Хейзъл Нико се усмихваше одобрително.

— Браво, сестричке — каза той, — да се застъпиш за него бе много смело.

Досега никога не я бе наричал „сестричке“. Замисли се дали не е наричал така Бианка.

Един от стражите даде на Пърси табелката с името му. Пърси я окачи на кожения си гердан със странни мъниста.

— Благодаря, Хейзъл — каза той. — Какво точно означава застъпването ти за мен?

— Гарант съм за доброто ти поведение — обясни Хейзъл. — Длъжна съм да ти обясня правилата, да отговарям на въпросите ти и да направя всичко, което е по силите ми, за да не посрамиш легиона.

— А ако оплескам нещо?

— Тогава ще ме убият заедно с теб — отговори Хейзъл. — Гладен ли си? Хайде да хапнем!

VIII. Хейзъл

Ако не друго, храната в лагера беше добра. Аури, невидими духове на въздуха, сервираха вечерята и, изглежда, знаеха какво точно искат лагерниците за ядене. Те носеха чиниите и чашите толкова бързо, че бъркотията в столовата приличаше на вкусно торнадо. Ако станеш прекалено бързо, имаше опасност да бъдеш залят с боб или ударен с печено бутче.

Хейзъл получи скариди с бамя — любимото й ястие, което винаги я успокояваше и я караше да си спомни дните си като малко момиченце в Ню Орлиънс преди появата на проклятието, преди майка й да се огорчи от живота. И от нея.

Пърси получи чийзбургер и странна на вид газирана напитка в яркосин цвят. Хейзъл много се учуди, като я видя, но Пърси я опита и се ухили.

— Синьото ме прави щастлив — каза той. — Не знам защо… но е така.

За момент една от аурите стана видима — подобно на елф момиче с бяла копринена дреха. Тя се засмя, пълнейки отново чашата на Пърси, след което изчезна.

Столовата бе по-шумна от обичайното тази вечер. Смехове я огласяха постоянно, а бойните знамена, които висяха от кедровия таван, се вееха от преминаването на аурите. Лагерниците се хранеха като древни римляни, седнали на кушетки около ниски маси, и постоянно сменяха местата си, клюкарствайки за глупости като това кой кого сваля.