Синът на Нептун

— Попита за петата кохорта — каза тя накрая. — Защо е толкова зле да си в нея. Нещата са започнали доста преди ние да се появим. — Тя посочи към стената зад тях, където стояха символите на легиона. — Виждал ли си голия кол в средата?

— Орела — каза Пърси.

Хейзъл бе смаяна.

— Откъде знаеш?

Пърси сви рамене.

— Вителий говори как легионът изгубил преди време своя орел за пръв път. Явно го има за голям срам и по начина, по който си говорихте с Рейна, заключих, че орелът наскоро е бил загубен за втори път и това има нещо общо с петата кохорта.

Хейзъл си отбеляза наум повече никога да не подценява Пърси. Когато бе дошъл за пръв път, й се бе сторил леко глуповат с въпросите, които задаваше — за празника на фъртуните, например. Очевидно обаче бе много по-умен, отколкото изглеждаше.

— Прав си — каза тя, — точно това се е случило.

— А какъв е тоя орел все пак? Кое му е толкова важното?

Франк се озърна наоколо, за да е сигурен, че никой не подслушва.

— Той е символ на целия лагер. Голям орел, направен от чисто злато. Предполага се, че той ни пази в битка и вдъхва страх в сърцата на враговете ни. Всеки орел дава сила на своя легион, а нашият е подарък от самия Юпитер. Предполага се, че Юлий Цезар нарекъл своя легион Фулмината — „Гръмовержец“, заради това, което орелът можел да прави.

— Не обичам мълнията — отбеляза Пърси.

— Ами… добре — отговори Хейзъл, — но така или иначе, орелът не направил легиона непобедим. В древни времена дванайсетият легион изгубил орела си за пръв път по време на еврейския бунт.

— Май имаше филм за това — вметна Пърси.

Хейзъл сви рамене.

— Може. Има много книги и филми за това как губим орлите си. За съжаление се е случвало неведнъж или два пъти. Орелът бил толкова важен… само за пример ще вметна, че археолозите никога не са намирали дори един орел от стария Рим. Легионът ги пазел до последния човек, защото силата им идвала от боговете. Биха го скрили или унищожили, но никога не биха го предали на врага си.

— Дванайсетият легион извадил късмет първия път. Върнали сме си орела обратно. Но втория път…

— Вие били ли сте при втората загуба? — попита Пърси.

Те поклатиха глава едновременно.

— Аз съм почти толкова нов, колкото си и ти. — Франк потупа своята табелка за пробацио. — Дойдох тук миналия месец. Но всички са чували историята. На лошо е дори само да говорим за това. През осемдесетте години имало голямо пътешествие до Аляска…

— Сещаш ли се за пророчеството, което забеляза в храма? — продължи Хейзъл. — Онова, което споменава седмината герои и Портите на Смъртта? Старши претор по онова време бил Майкъл Варус от петата кохорта. Тогава тя била най-добрата в лагера. Сметнал, че ще донесе голяма слава на легиона, ако успее да разгадае и изпълни пророчеството. Да спаси света от бурята и огъня. Говорил с авгура и той му рекъл, че отговорът на мистерията се крие в Аляска. Предупредил обаче, че времето за разкриването й още не е настъпило. Че пророчеството не е за Майкъл.

— Но той все пак отишъл — предположи Пърси. — И какво станало?

Франк снижи глас.

— Дълга, зловеща история. Почти цялата пета кохорта била избита. Повечето от златните оръжия на легиона били изгубени заедно с орела. Малцината оцелели или полудели, или отказвали да говорят за това какво ги е нападнало.

Аз знам — помисли си тъжно Хейзъл. Но не каза нищо.

— Понеже орелът бил загубен — продължи Франк, — лагерът започнал да отслабва. Пътуванията извън него станали опасни. Нападенията на чудовища по границите зачестили. Моралът спаднал. А от месец нещата се влошават още по-бързо.

— И петата кохорта поела вината за това — предположи Пърси.

— Затова всички смятат, че сме прокълнати.

Хейзъл осъзна, че яденето й е изстинало. Тя опита от него, но не усети успокоителния му вкус.

— От катастрофата в Аляска сме на дъното на йерархията в лагера. Репутацията ни се подобри, когато Джейсън стана претор…

— Липсващото момче? — попита Пърси.

— Аха — отговори Франк, — никога не съм го срещал. Той е бил тук, преди аз да се появя. Но чух, че бил добър лидер. Израснал в петата кохорта, не се интересувал от това какво говорят за нас. Започнал да изгражда репутацията ни наново. Но после изчезнал.

— Което ни връща в изходна позиция — с горчивина заключи Хейзъл. — И сега отново мислят, че сме прокълнати. Съжалявам, Пърси. Сега знаеш в какво си се забъркал.

Пърси отпи от синята си напитка и се загледа замислено към столовата.

— Не знам дори откъде идвам… но имам чувството, че и преди съм бил в неизгодна позиция.

Той погледна към Хейзъл и се усмихна.

— Освен това, повярвай, да си в легиона е много по-приятно, отколкото да те преследват чудовища. А и си намерих нови приятели. Може пък заедно да обърнем мача за петата кохорта, а?

И тогава в края на залата проехтя рог. Офицерите от масата на преторите се изправиха — дори Дакота, чиято уста бе червена като на вампир от безалкохолното.

— Игрите започват! — обяви Рейна. Лагерниците завикаха одобрително и се спуснаха към натрупаните екипировки, за да се въоръжат.