Синът на Нептун

— Дааа — каза Вителий одобрително, докато изучаваше керамичните шишенца, — кръв от дясната страна на горгонското тяло лекува всяка болест, дори връща мъртвите към живот. Богинята Минерва веднъж дала стъкленица, пълна с такава кръв, на моя божествен предтеча Асклепий. Кръв от дясната страна на горгоната обаче води до мигновена смърт. Но коя е лековита и коя — отровна?

— Не знам, виждат ми се еднакви — отвърна Франк, гледайки мускалите.

— Ха! Но ти се надяваш правилната стъкленица да разреши проблема с обгореното дърво, а? Може би дори да развали злата магия, нали?

Франк бе толкова смаян, че не знаеше как да отговори.

— Не се безпокой, момче — засмя се духът, — няма да кажа никому. Аз съм лар, защитник на кохортата. Не бих направил нищо, с което да те застраша.

— Но ме намушка с меча си в гърдите.

— Довери ми се, момче! Жал ми е за теб. Не е лесно да мъкнеш проклятието на онзи аргонавт.

— К-какво?

Вителий махна с ръка.

— Не се прави на скромен. Имаш стари корени. Гръцки и римски. Не е изненадващо, че Юнона… — Той внезапно наклони глава, сякаш слушаше глас от високо. Лицето му се изопна, а аурата му позеленя. — Но вече казах твърде много. Както и да е, ще те оставя сам да прецениш кой заслужава кръвта на горгоната. Предполагам, че новобранецът също би имал полза от нея, щом не помни нищо от миналото си.

Франк се запита какво ли толкова е чул Вителий, за да се уплаши така, но имаше чувството, че няма смисъл да пита. Този път старият дух щеше да си замълчи.

Погледна към двете шишенца. Дори не бе помислил, че Пърси може да се нуждае от тях. Досрамя го от това, че е смятал да ги задържи за себе си.

— Да, разбира се. Той ги заслужава.

— И все пак, ако искате съвета ми… — Вителий погледна нервно нагоре. — И двамата трябва да почакате с тази горгонска кръв. Ако източниците ми казват истината, тя ще ви потрябва по време на подвига.

— Подвиг?

Тогава вратите на оръжейната рязко се отвориха и Рейна влетя вътре, придружена от металните си хрътки. Вителий изчезна. Може и да обичаше кокошки, но не хранеше топли чувства към кучетата на претора.

— Франк! — Рейна изглеждаше разтревожена. — Стига си търкал тези брони. Върви и намери Хейзъл и доведи Пърси Джаксън. Забави се твърде много. Не искам Октавиан… — Тя се поколеба. — Просто доведи Пърси!

И така на Франк му се бе наложило да пробяга целия път до храма, а след това — да отговаря на хилядите въпроси на Пърси относно брата на Хейзъл, Нико. Проблемът беше в това, че Франк не знаеше почти нищо за него.

— Готин е — казал бе Франк на Пърси. — Е, не е като Хейзъл…

— В какъв смисъл? — попита той.

— Ами… — закашля се Франк. Имаше предвид, че Хейзъл изглежда добре и е мила, но реши да не го казва. — Нико е малко загадъчен. Изнервя всички с това, че е син на Плутон.

— Не и теб обаче?

Франк сви рамене.

— Плутон не е толкова лош. Не е виновен, че му се е паднало да владее Подземното царство. Просто е имал лош късмет, когато боговете са си поделяли света. Юпитер взел небето, Нептун морето, а за Плутон останало мазето.

— Смъртта не те ли плаши?

Франк едва не се разсмя. „Съвсем не — искаше да каже той, — да ти се намира запалка?“ Но вместо това отговори:

— В стари времена, по времето на древните гърци, когато Плутон бил наричан Хадес, той наистина бил най-вече символ на смъртта. Но когато станал бог на Рим, си спечелил повече… как да кажа, уважение. Станал и бог на Богатствата. Всичко под земята принадлежи на него. Така че не го възприемам като много страшен.

Пърси се почеса по главата.

— Ама как така е станал римлянин. Ако е грък, не си ли остава грък?

Франк не отговори веднага, а се замисли. Вителий щеше да изнесе на Пърси едночасова лекция по въпроса — вероятно с презентация на PowerPoint12, но Франк отговори по-простичко:

— Римляните смятат, че са наследили гръцката култура и са я усъвършенствали.

Пърси направи гримаса.

— Усъвършенствали? Че какво не й е било наред преди?

Франк си спомни думите на Вителий: „Имаш стари корени. И гръцки, и римски…“ Баба му бе казала нещо подобно.

— Не знам — призна си той. — Рим бил по-успешен от Древна Гърция. Римляните изградили огромна империя. Боговете станали по-важни в римско време — по-могъщи и по-познати. Затова съществуват и до ден-днешен. Толкова много цивилизации се вдъхновяват от Рим. Боговете станали римляни, защото там бил центърът на властта. Като бог на Рим Юпитер бил много по-отговорен, отколкото по времето, когато бил Зевс. Марс също станал по-важен и дисциплиниран.

— А Юнона станала хипи — отбеляза Пърси. — Значи ми казваш, че старогръцките богове просто станали римски и забравили всичко гръцко?