Синът на Нептун

Подаде му ковчежето. Той повдигна капака с треперещи пръсти. Вътре, поставено върху кадифена подложка, бе ужасяващо, променящо живота му и невероятно важно… парче дърво. Приличаше на клон — твърд и гладък, с леко изкривена форма. Имаше размера на дистанционно за телевизор. Краят му бе обгорен. Франк докосна изгореното място.

Все още бе топло. Пепелта остави черно петно на пръста му.

— Това е една пръчка — каза той. Не можеше да разбере защо баба му е толкова изнервена от нея, но очите й се навлажниха.

— Фай, чувал ли си за пророчествата? За боговете?

Въпросите го притесниха. Спомни си за нелепите фигурки на баба си — криви китайски безсмъртни. Сети се за суеверията й, които я караха да поставя мебели на определени места и да избягва някои числа. Пророчествата го караха да се сеща за глупости, които дори не бяха китайски. Но децата в училище го дразнеха и го караха да им цитира мисли на Конфуций.

Само дето Франк дори не бе посещавал Китай и нямаше желание да го прави. Не искаше да има нищо общо с тази страна, но баба му отказваше да го възприеме.

— Малко, бабо — призна той, — знам много малко за тях.

— Повечето хора биха се изсмели на разказа на майка ти — каза тя, — но не и аз. Аз знам много за пророчествата и боговете. Гръцки, римски, китайски — всички те са преплетени в историята на нашето семейство. Затова й повярвах, когато ми каза за баща ти.

— Какво за баща ми?

— Баща ти е бог — каза тя простичко.

Франк щеше да помисли, че тя се занася с него, ако не знаеше, че тя никога не се шегува. Дали обаче не изкуфяваше?

— Стига си ме зяпал! — скара му се тя. — Не съм побъркана. Никога ли не си се замислял защо баща ти не се върна?

— Той е бил… — Франк млъкна. Това, че майка му бе загинала, бе достатъчно ужасно. Не искаше да мисли, че и баща му…

— Бил е в армията, бабо. В Ирак. И по време на битка… е изчезнал.

— Трънки, изчезнал! Бил е бог. Влюбил се е в майка ти, понеже тя беше истински воин като мен. Силна, смела, добра и красива.

Силна и смела, добре. Франк можеше да се съгласи. Но да си представи баба като добра и красива бе малко по-трудно. Продължаваше да се бои, че старата жена просто е изпаднала в умопомрачение от скръб.

— Какъв бог? — попита все пак.

— Римски — отговори тя, — но не знам нищо повече. Майка ти не желаеше да говори за това, може би самата тя не знаеше. Но не е изненада, че един бог се е влюбил в нея. Нашето семейство е старо и той го е усетил.

— Момент — прекъсна я Франк. — Нали сме китайци? Защо му е на един римски бог да ухажва канадка от китайски произход?

Ноздрите на баба му се разшириха.

— Малко да беше понаучил за семейната история, Фай, и щеше самичък да си отговориш на въпроса. Китай и Рим не са така различни и далечни, както може би си мислиш. Нашето семейство е от провинцията Гансу — от град на име Ли-Жиен. А преди това… е, вече казах, че носим древна кръв. На принцове и на герои.

Франк продължи да я зяпа. Тя изсумтя.

— Напразно се хабя да обяснявам очевидни неща на това теле! Нищо. В лагера ще разбереш истината. Може пък баща ти да те признае за свой син. Но засега трябва да обясня за дървото. — Тя посочи към голямата каменна камина. — Малко след като се роди, до огнището се появи жена. Аз и майка ти стояхме тук, на кушетката, където седим с теб сега. Беше много мъничък, повит в синя завивка, и майка ти те люлееше на ръце.

Звучеше като мил спомен, но баба му го разправяше със сърдит тон, сякаш още тогава бе знаела, че като по-расне, Франк ще стане голямо говедо.

— И тогава жената се появи до огъня — продължи той. — Беше бяла жена, гвай по, облечена в дреха от синя коприна и със странно наметало, като направено от козя кожа.

— Козя? — повтори глуповато Франк.

— Да. И ако не чуваш, си изчисти ушите, Фай Занг! — развика се баба му. — Много съм стара, за да повтарям всичко по два пъти! Жената с наметалото от козя кожа бе богиня. Разбрах го веднага. Тя се усмихна на бебето, сиреч на теб, и каза на майка ти, при това на съвършен мандарин: „Цикълът ще се затвори с него. Той ще върне семейството ти към корените му и ще му донесе голяма чест.“

Баба му изсумтя.

— Не бих спорила с богиня, но тази вероятно не умееше да чете бъдещето добре. Както и да е, тя каза, че ще отидеш в лагер и ще възстановиш честта на името си там. Каза, че ще освободиш Танатос от ледената клопка.

— Ще освободя кой?

— Танатос! — нетърпеливо отговори баба му. — Гръцкото име на Смъртта. Сега може ли да продължа, без да ме прекъсваш? Богинята каза, че кръвта на Пилос е силна в теб по майчина линия. Каза, че ще наследиш негова дарба, но ще имаш силите и на баща си.

И така Франк внезапно се заинтересува от историята на семейството си. Отчаяно искаше да попита какво означава всичко това, какви бяха тези сили и дарби, кой или какво е Пилос, какъв бе онзи лагер и кой е баща му. Но не смееше да прекъсва баба си повече. Искаше му се тя да продължи да говори.