Синът на Нептун

— Никой не умира — увери го Хейзъл. — Поне обикновено. А ако все пак се случи…

Франк изимитира гласа на Вителий:

— Значи са слабаци! По мое време умирахме постоянно и ни харесваше!

Хейзъл се засмя.

— Просто стой до нас, Пърси. Вероятно ще ни се падне най-лошата част и ще ни елиминират рано. Ще ни хвърлят към стените, за да изтощим защитниците, след което третата и четвъртата кохорта ще пристъпят напред и ще оберат цялата слава. Ако проникнат в крепостта, разбира се.

Роговете изсвириха. Дакота и Гуен се върнаха мрачни от събранието на офицерите.

— Ето го плана — заяви Дакота, след като пийна малко безалкохолно от раницата си. — Ще ни пуснат към стените, за да изтощим защитниците.

Цялата кохорта простена.

— Знам, знам — каза Гуен, — но този път може да имаме късмет!

Гуен бе винаги оптимистично настроена и всички я харесваха. Тя винаги се опитваше да разведри хората и дори успокояваше Дакота по време на неговите хиперактивни пристъпи. Все пак лагерниците започнаха да мърморят и да се оплакват.

Никой не вярваше, че петата кохорта може да има късмет.

— Първата редица е с Дакота — каза Гуен. — Оформете щитовете като костенурка и тръгнете към главните порти. Опитайте да останете заедно. Привлечете огъня им. Втората редица… — Гуен се обърна към реда на Франк без голям ентусиазъм.

— Вие седемнайсетината, от Боби нататък, поемете грижата за слона и стълбите за нападение. Опитайте се да нападнете западната стена. Така може защитниците им да се разпръснат. Франк, Хейзъл, Пърси… абе, правете нещо. Покажете на Пърси как се играе и се опитайте да го опазите жив.

Сетне се обърна към цялата кохорта.

— Който пръв успее да мине през стената, ще спечели Крепостната корона! Победа за петата кохорта!

Кохортата вяло извика и започна да действа.

Пърси се намръщи.

— Правете нещо, а?

— Да — въздъхна Хейзъл, — голямо доверие ни оказаха.

— А каква е тая корона? — попита той.

— Военен медал — отговори Франк. Бяха го принудили да наизусти всички възможни отличия.

— Това е голяма чест за всеки войник, преминал първи противниковата стена. Но ще откриеш, че никой в петата кохорта не носи такъв. Обикновено дори не стигаме крепостта, тъй като изгаряме, давим се или…

Внезапно той млъкна и погледна към Пърси.

— Пръскачките.

— Какво за тях? — попита Пърси.

— Пръскачките са по стените — каза Франк, — те се зареждат от акведукта. Има помпи. Не знам как работят, но налягането е високо. Ако успееш да ги овладееш, както овладя реката…

— Франк! — каза Хейзъл. — Това е гениално!

Но Пърси не бе така въодушевен.

— Не съм сигурен как точно направих номера на реката. Не мисля, че мога да ги овладея от толкова далеч.

— Ами тогава ще отидем по-близо! — Франк посочи източната стена на крепостта, където петата кохорта нямаше да напада.

— Там ще има най-малко защитници. А и те не биха очаквали атакуваща част от трима души. Мисля, че ще можем да се промъкнем доста близо, преди да ни видят.

— И как ще стане това? — попита Пърси.

Франк се обърна към Хейзъл.

— Можеш ли да направиш онова нещо отново?

Тя го мушна в гърдите.

— Каза, че няма да кажеш на никого!

Франк се почувства ужасно. Толкова се бе въодушевил. Но Хейзъл промърмори под носа си.

— Карай. Мога. Става дума за окопите, Пърси. Полята на Марс са като мравуняк заради тунелите, направени през годините. Някои са срутени или са прекалено надълбоко, но по много от тях още може да се минава. Достатъчно добра съм, за да ги намеря и използвам. Мога дори да ги срина, ако се наложи.

— Както направи с горгоните — каза Пърси, — за да ги забавиш.

Франк кимна одобрително.

— Нали ти казах, че Плутон е як. Той е бог на всичко под земята. Хейзъл може да намира пещери, тунели, капани…

— Да. Това беше нашата тайна — изръмжа тя.

Франк се изчерви.

— Да. Извинявай. Но ако успеем да приближим…

— И аз успея да съборя тези пръскачки… — добави Пърси, който харесваше идеята все повече и повече. — А после какво следва?

Франк провери колчана си. Винаги го зареждаше и със специални стрели. Досега не ги бе използвал, но може би тази нощ моментът щеше да настъпи. Може би щеше да успее да направи нещо достатъчно храбро, за да привлече вниманието на Аполон.

— Останалото е моя грижа. Да тръгваме.

XI. Франк

Франк никога не се бе чувствал толкова сигурен в себе си, а това го изнервяше. Нищо, планирано от него, не ставаше като хората. Той винаги успяваше да счупи или събори нещо важно, освен в случаите, когато сядаше върху него. Но сега бе сигурен, че стратегията му ще проработи. Хейзъл намери тунела без проблем. Всъщност Франк подозираше, че тя не просто намираше тунели, а те се появяваха, за да й свършат работа. Коридори, които години наред стояха задръстени, внезапно се отпушваха и показваха на Хейзъл посоки, по които най-бързо да стигне до целта си.

Започнаха да пълзят на светлината, излъчвана от меча на Пърси — Въртоп. Над тях се чуваше шумът от битка: тийнейджъри викаха, слонът Ханибал весело тръбеше, стрели от скорпиони избухваха, пръскачки сипеха водни струи… Тунелът се разтърси и по трима им се посипа прах.