Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Благодаря ти за вестта, Синухе. Тя е добра, защото аз вече съм посветена за жрица на Сехмет и червената ми одежда за празненството в чест на победата е ушита. Впрочем това египетско стомашно заболяване започва да ми става все по-познато. Знам, че от него се помина и моят брат Ехнатон, който беше фараон и когото обичах сестрински. Затуй бъди проклет, Синухе, бъди проклет навеки! Проклет да бъде и гробът ти, а името ти да остане в забрава, защото ти превърна фараонския престол в място за забавление на разбойници, а свещената фараонска кръв в мен ще опозориш завинаги.

Сведох ниско глава пред нея и отпуснах ръце пред коленете си, казвайки:

— Нека думите ти се сбъднат.

Подир туй се оттеглих, а тя накара робите си да пометат след мен пода до прага на златния палат.

4

Междувременно тялото на фараон Тутанхамон бе подготвено да оцелее след смъртта и Ейе незабавно разпореди на жреците да го пренесат във вечното му обиталище, издълбано в западните планини в долината на царските гробници. Със себе си фараонът отнесе богати подаръци, обаче съкровищата му бяха малко, понеже Ейе си присвои голяма част от тях. В сравнение с гробниците на великите фараони неговата беше неугледна, така че погребението мина вяло, както и животът му сред играчките в златния палат. Щом запечатаха вратата на гробницата, Ейе прекрати траура и на пилоните покрай алеята на овните заповяда да се издигнат празнични знаменца, а Хоремхеб разпрати бойните си колесници да заемат пост по всички тивански площади и улични кръстовища. Но срещу короноването на Ейе за фараон никой не се възпротиви, защото народът беше отегчен и изнемогваше като животно, подръчквано с копия по някакъв безкраен път. Никой не питаше кое му дава право на короната, нито пък някой очакваше нещо добро от него.

Така Ейе бе въздигнат за фараон. В храма жреците, които бе подкупил с безброй подаръци, го помазаха и на главата му поставиха червената и бялата корона, короната на лилията и на папируса, короната на Горното и на Долното царство. В златната ладия на Амон го изнесоха пред тълпата и тя, завика в негова чест, защото той бе наредил да й раздадат хляб и бира, а за жителите на Тива хлябът и бирата бяха голям подарък — дотолкова бе осиромашал Египет. Но аз и много други знаехме, че неговата власт щеше да бъде въображаема и че оттогава насетне Хоремхеб щеше да бъде истинският владетел на Египет, защото зад него стояха копията. Мнозина тайно недоумяваха защо Хоремхеб не бе поел управлението направо в свои ръце, ами беше допуснал стария омразен Ейе до фараонския престол.

Ала Хоремхеб си знаеше работата. Ненавистта на народа не беше стихнала, нито страданията на Египет бяха свършили — тревожни вести от Куш го приканваха към война срещу негрите. Той бе наясно, че след като укрепеше египетската власт на юг и заякчеше граничните камъни отвъд праговете на Нил, на него отново му предстоеше да воюва срещу хетите заради Сирия. Затуй желанието му беше народът да обвини Ейе за неволите и сиромашията си, а някога по-нататък да възвеличае него, Хоремхеб, като победител, миротворец и добър владетел.

Ейе не се замисляше над тези неща, властта и блясъкът на короните го заслепяваха и той радушно изпълни задължението си по спогодбата, която бе сключил с Хоремхеб в деня на Ехнатоновата смърт. С тържествена процесия жреците отведоха принцеса Бакетамон в храма на Сехмет, облякоха я в алената одежда на богинята, окичиха я с накитите й и я поставиха върху олтара й. С войската си Хоремхеб пристигна пред храма да отпразнува своята победа над хетите и освобождението на Сирия. Цяла Тива надаваше възгласи в негова прослава. Пред храма той връчи на хората си златни огърлици и почетни знаци и ги разпусна в града. Сетне влезе в храма и след него жреците затвориха медните порти. Сехмет му се яви в образа на принцеса Бакетамон и той я облада, защото беше воин и прекалено дълго беше чакал.

През онази нощ Тива отбеляза празника на Сехмет, небето над града руменееше от пламъка на факлите и лампите, дръгливците на Хоремхеб пресушаваха кръчми и бирарии, разбиваха вратите на публичните домове и навред по тиванските улици момичетата бяха пропищели от тях. Мнозина бяха ранени, развеселените войници запалиха няколко къщи, но до по-големи щети не се стигна. На разсъмване войниците отново се събраха пред храма на Сехмет да посрещнат Хоремхеб. Когато медните порти се отвориха, те стъписано завикаха проклятия на различни езици, защото Сехмет беше останала вярна на образа си на лъвица и лицето, ръцете и раменете на Хоремхеб бяха покрити с кървави драскотини, сякаш лъв го бе одрал с ноктите си. Това се хареса на войниците и те още повече го обикнаха. Но принцеса Бакетамон жреците отнесоха до брега в затворен паланкин и тя се прибра в златния палат, без да се покаже пред народа.