Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Да, виното ти наистина е силно, Синухе. Вдига се в главата като дим и изгаря стомаха като огън, но в устата оставя тръпчив вкус. Ще промия тази египетска тръпчивост с планинско вино.

Отново напълни чашата със собственото си вино, с което изми и нея. Знаех, че след обилната вечеря отровата щеше да му подействува едва на заранта, защото стомахът му беше запечен.

Аз продължих да се наливам, преструвах се на пиян и за да не събудя подозрение у хетите, изчаках да изтече още половин водна мярка време, преди да накарам да ме отведат в моята шатра. Докато изчаквах подходящия момент, не преставах да притискам гърненцето към гърдите си, да не би да го забравя и хетите да го проверят. Но щом ме положиха с подигравателни подмятания в постелята ми и ме оставиха сам, аз веднага станах, бръкнах с пръсти в гърлото си и изпразних стомаха си от предпазното масло и отровата. Такъв страх ме гонеше, че ме изби студена пот и краката ми се разтрепериха, а може пък и отровата да ми беше подействувала донякъде. Затуй промих стомаха си неколкократно, взех очистителни лекарства и продължих да повръщам — повече от страх, отколкото под въздействието на лекарствата.

Едва когато се почувствувах отпаднал като мокър парцал, аз измих гърненцето, строших го и зарих парчетата в пясъка. Подир туй лежах буден в постелята си, треперех от страх и от отровата, а в тъмното цяла нощ ме гледаха засмяното лице на Шубату и неговите големи, бистри като вода очи. Хубав момък беше и докато лежах на тъмно, не можех да се избавя нито от образа му, нито от гордия му, безгрижен смях, нито от ослепително белите му зъби.

3

Хетската гордост ми направи добра услуга, защото, макар на сутринта да се чувствуваше неразположен, принц Шубату не пожела да се признае за болен и да прекъсне пътуването, докато преминат болките в стомаха му. Колкото и големи усилия да му костваше, той отрече страданието си, седна в паланкина и керванът продължи пътя си. Щом минех покрай паланкина му, Шубату ми махваше с ръка, подвикваше и се опитваше да се усмихне. В течение на деня неговият лекар на два пъти му дава лекарства за облекчаване на болките и за затягане на стомаха. С това само влоши състоянието му и даде възможност на отровата да подействува напълно, защото едно силно разстройство на сутринта може би все още щеше да спаси живота му.

Следобед обаче той изпадна в безсъзнание, очите му се обърнаха, лицето му хлътна и стана бледозелено, от което неговият лекар много се обезпокои и ме извика на помощ. Аз също се стъписах от окаяния му вид, без да става нужда да се преструвам, понеже от страх ме тресеше посред бял ден, а и от отровата не се чувствувах здрав. Казах, че симптомите са ми познати и че Шубату страда от пустинната стомашна болест, за която предишната вечер го бял предупредил и чиито признаци бях забелязал по лицето му, макар че той не ми беше повярвал. Керванът спря, заехме се да го лекуваме в паланкина, давахме му да пие освежителни и очистителни лекарства, налагахме корема му с нагорещени камъни, като през цялото време внимавах хетският лекар сам да приготвя и да му дава церовете, разтваряйки силом стиснатите му зъби. Знаех, че е на умиране, и имах най-добро желание със съветите си да облекча болките и смъртта му. Друго за него не можех да направя.

Привечер го пренесохме в шатрата му. Хетите я наобиколиха и започнаха да се вайкат, да раздират дрехите си, да посипват главите си с пясък и да се самонараняват с ножове. Всички се бояха за живота си и знаеха, че цар Шубилулюма нямаше да ги пощади, ако принцът умреше в ръцете им. Заедно с хетския лекар аз бдях край постелята на принц Шубату, димът от факлите лютеше на очите ми и дразнеше носа ми. Виждах как този хубав момък, който вчера още беше здрав, силен и щастлив, бавно отпадаше, погрозняваше и ставаше смъртноблед.

Виждах го как умира, как ясните му като бисери очи потъмняват и се наливат с кръв, а зениците му вече бяха две черни точици, не по-големи от връх на игла. От пяната и лигата зъбите му жълтееха, кожата му губеше здравия си цвят и се отпускаше, той свиваше пестници и от болка впиваше нокти в дланите си. С отчаяние и подозрение хетският лекар непрестанно следеше състоянието му, обаче признаците се схождаха със симптомите на тежко стомашно заболяване и никой от тях не сочеше друга причина. Мисълта за отрова не минаваше никому през ума, но дори да хрумнеше някому, не можех да бъда обвинен, защото аз самият бях пил от виното, и то с неговата чаша, така че начинът, по който съм успял да го отровя, оставаше непонятен. Извънредно сръчно бях извършил едно много полезно за Египет дело и бих могъл да се гордея с него, обаче като гледах умиращия принц Шубату, не изпитвах ни най-малка гордост.