Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Описах размислите си надълго и нашироко, за да покажа с каква трудна задача ме бе натоварил Хоремхеб, но повече няма да се спирам на това, какво мислех, а ще разкажа какво вършех. От Дома на живота в Мемфис попълних лекарствените си запаси, без някой да се учуди на изписаните от мен количества, защото онова, което за обикновения човек може да бъде смъртоносна отрова, за лекаря често се оказва лековит цяр. Сетне незабавно продължих за Танис, където наех паланкин. Гарнизонът предостави няколко колесници да ме съпровождат през пустинята по големия военен път за Сирия. Държах да пътувам с паланкин като лекар и човек, свикнал на удобства, за да не събудя с прекомерното си бързане подозрения у придружвачите си и у хетите.

Сведенията на Хоремхеб за пътуването на Шубату излязоха верни — срещнах го с охраната му на три дни път от Танис край един ограден със зидове извор. За да щади силите си, Шубату също се движеше с паланкин. Със себе си водеше много магарета, натоварени с големи денкове и скъпоценни подаръци за принцеса Бакетамон. Тежки бойни колесници охраняваха пътуването му, а леки оглеждаха пътя напред. Цар Шубилулюма му бе заповядал да се пази от всякакви изненади, знаейки много добре, че заминаването му нямаше да се хареса на Хоремхеб. Хоремхеб наистина не би спечелил нищо, ако изпратеше някоя чета да го убие в пустинята, защото за сразяване на охраната му беше необходимо редовно войсково поделение, подсилено с бойни колесници, а това би означавало война.

Към мен и към офицерите на съпровождащия ме скромен отред хетите бяха извънредно учтиви и любезни, каквито биваха винаги, щом очакваха да получат даром онова, което с оръжие не можеха да придобият. Приеха ни в пригодения за нощуване стан, помогнаха на египетските войници да опънат шатрите ни и разположиха около нас плътна стража под предлог, че щяла да ни варди от разбойниците и лъвовете на пустинята, за да спим спокойно през нощта. Но щом разбра, че идвам като пратеник на принцеса Бакетамон, изгарящият от любопитство принц Шубату ме покани на разговор.

Влязох в шатрата на младия, снажен момък, чиито очи бяха големи и бистри като вода, защото не беше пиян, както при първата ни среща пред шатрата на Хоремхеб в деня на Азирувата екзекуция край Мегидо. Доволството и любопитството оживяваха мургавото му лице, носът му бе голям и гордо извит като клюн на граблива птица, а зъбите му лъснаха ослепително бели като на хищник, когато радостно се усмихна при появата ми. Подадох му писмо уж от принцеса Бакетамон, а всъщност написано от Ейе, и най-почтително отпуснах ръце пред коленете си, сякаш вече беше мой повелител. Стори ми се много забавно, че за срещата ни се бе облякъл по египетски и изпитваше неудобство в одеждите, с които не беше свикнал.

— След като моята бъдеща царска съпруга ти има доверие — поде той — и ти си царският лекар, няма да крия нищо от теб. Затуй ще ти кажа, че с женитбата си един принц става зависим от своята съпруга. Следователно земята на моята съпруга ще бъде моя земя и египетските нрави ще станат мои нрави, та според възможностите си се опитвам да приличам на египтянин, за да не изглеждам чужд, като пристигна в Тива. Нямам търпение да видя всички чудеса на Египет, за които съм слушал много, и да се запозная с могъщите египетски богове, които отсега нататък ще бъдат и мои богове. Но най-голямо е нетърпението ми да видя моята велика царска съпруга, понеже с нея ми предстои да създам поколение и да основа нов владетелски род в Египет. Затуй ми разкажи всичко за нея, все едно че вече съм египтянин, кажи колко е висока, как изглежда и дали има широки бедра. Не бива да скриваш нищо неприятно, имай ми пълно доверие, както аз ти се доверявам като на брат.

Доверието си изразяваше по такъв начин, че зад него военачалниците му стояха с измъкнато оръжие, а хетските войници, които вардеха пред входа на шатрата, бяха насочили остриетата на копията си в гърба ми. Аз обаче се престорих, че не забелязвам това, поклоних се доземи и отговорих:

— Моята повелителка, принцеса Бакетамон, е една от най-красивите жени в Египет. Заради свещената си кръв тя още пази целомъдрието си, въпреки че е с няколко години по-възрастна от теб, но хубостта й е непреходна, ликът й наподобява месечината, а издължените й очи приличат на лотоси. Като лекар мога да те уверя, че бедрата й ще издържат раждането на деца, макар да са тесни като на всички египтянки. Тя ме изпрати да те пресрещна, за да е сигурна, че царската ти кръв е достойна за нейната свещена кръв и че физически отговаряш на всички изисквания, поставяни към един съпруг, та да не изпадне в неудобно положение. Очаква те с нетърпение, защото още не е докосвана от мъж.

Принц Шубату изпъчи гърди, вдигна лакти на височина на раменете, за да ми покаже мускулите на ръцете си, и заяви:

— С ръцете си опъвам най-стегнатия лък, с прасците си мога да изкарам дъха на магаре, лицето ми, както виждаш, е безукорно, а кога съм боледувал за последен път — това изобщо не мога да си спомня.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия