Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Описах размислите си надълго и нашироко, за да покажа с каква трудна задача ме бе натоварил Хоремхеб, но повече няма да се спирам на това, какво мислех, а ще разкажа какво вършех. От Дома на живота в Мемфис попълних лекарствените си запаси, без някой да се учуди на изписаните от мен количества, защото онова, което за обикновения човек може да бъде смъртоносна отрова, за лекаря често се оказва лековит цяр. Сетне незабавно продължих за Танис, където наех паланкин. Гарнизонът предостави няколко колесници да ме съпровождат през пустинята по големия военен път за Сирия. Държах да пътувам с паланкин като лекар и човек, свикнал на удобства, за да не събудя с прекомерното си бързане подозрения у придружвачите си и у хетите.

Сведенията на Хоремхеб за пътуването на Шубату излязоха верни — срещнах го с охраната му на три дни път от Танис край един ограден със зидове извор. За да щади силите си, Шубату също се движеше с паланкин. Със себе си водеше много магарета, натоварени с големи денкове и скъпоценни подаръци за принцеса Бакетамон. Тежки бойни колесници охраняваха пътуването му, а леки оглеждаха пътя напред. Цар Шубилулюма му бе заповядал да се пази от всякакви изненади, знаейки много добре, че заминаването му нямаше да се хареса на Хоремхеб. Хоремхеб наистина не би спечелил нищо, ако изпратеше някоя чета да го убие в пустинята, защото за сразяване на охраната му беше необходимо редовно войсково поделение, подсилено с бойни колесници, а това би означавало война.

Към мен и към офицерите на съпровождащия ме скромен отред хетите бяха извънредно учтиви и любезни, каквито биваха винаги, щом очакваха да получат даром онова, което с оръжие не можеха да придобият. Приеха ни в пригодения за нощуване стан, помогнаха на египетските войници да опънат шатрите ни и разположиха около нас плътна стража под предлог, че щяла да ни варди от разбойниците и лъвовете на пустинята, за да спим спокойно през нощта. Но щом разбра, че идвам като пратеник на принцеса Бакетамон, изгарящият от любопитство принц Шубату ме покани на разговор.

Влязох в шатрата на младия, снажен момък, чиито очи бяха големи и бистри като вода, защото не беше пиян, както при първата ни среща пред шатрата на Хоремхеб в деня на Азирувата екзекуция край Мегидо. Доволството и любопитството оживяваха мургавото му лице, носът му бе голям и гордо извит като клюн на граблива птица, а зъбите му лъснаха ослепително бели като на хищник, когато радостно се усмихна при появата ми. Подадох му писмо уж от принцеса Бакетамон, а всъщност написано от Ейе, и най-почтително отпуснах ръце пред коленете си, сякаш вече беше мой повелител. Стори ми се много забавно, че за срещата ни се бе облякъл по египетски и изпитваше неудобство в одеждите, с които не беше свикнал.

— След като моята бъдеща царска съпруга ти има доверие — поде той — и ти си царският лекар, няма да крия нищо от теб. Затуй ще ти кажа, че с женитбата си един принц става зависим от своята съпруга. Следователно земята на моята съпруга ще бъде моя земя и египетските нрави ще станат мои нрави, та според възможностите си се опитвам да приличам на египтянин, за да не изглеждам чужд, като пристигна в Тива. Нямам търпение да видя всички чудеса на Египет, за които съм слушал много, и да се запозная с могъщите египетски богове, които отсега нататък ще бъдат и мои богове. Но най-голямо е нетърпението ми да видя моята велика царска съпруга, понеже с нея ми предстои да създам поколение и да основа нов владетелски род в Египет. Затуй ми разкажи всичко за нея, все едно че вече съм египтянин, кажи колко е висока, как изглежда и дали има широки бедра. Не бива да скриваш нищо неприятно, имай ми пълно доверие, както аз ти се доверявам като на брат.

Доверието си изразяваше по такъв начин, че зад него военачалниците му стояха с измъкнато оръжие, а хетските войници, които вардеха пред входа на шатрата, бяха насочили остриетата на копията си в гърба ми. Аз обаче се престорих, че не забелязвам това, поклоних се доземи и отговорих:

— Моята повелителка, принцеса Бакетамон, е една от най-красивите жени в Египет. Заради свещената си кръв тя още пази целомъдрието си, въпреки че е с няколко години по-възрастна от теб, но хубостта й е непреходна, ликът й наподобява месечината, а издължените й очи приличат на лотоси. Като лекар мога да те уверя, че бедрата й ще издържат раждането на деца, макар да са тесни като на всички египтянки. Тя ме изпрати да те пресрещна, за да е сигурна, че царската ти кръв е достойна за нейната свещена кръв и че физически отговаряш на всички изисквания, поставяни към един съпруг, та да не изпадне в неудобно положение. Очаква те с нетърпение, защото още не е докосвана от мъж.

Принц Шубату изпъчи гърди, вдигна лакти на височина на раменете, за да ми покаже мускулите на ръцете си, и заяви:

— С ръцете си опъвам най-стегнатия лък, с прасците си мога да изкарам дъха на магаре, лицето ми, както виждаш, е безукорно, а кога съм боледувал за последен път — това изобщо не мога да си спомня.