Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Веднъж вече ни помогна — отсече Хоремхеб, — а щом някой е хванал веслото, длъжен е, волю-неволю, да гребе. Трябва да пресрещнеш принц Шубату и да се погрижиш да не пристигне в Египет. Как ще постъпиш — това ние не знаем и не желаем да го знаем. Ще кажа само, че открито не можем да го погубим, защото това би означавало нова война с хетите, а аз държа да определя сам кога ще поведа нова война.

Думите му ме ужасиха, коленете ми се разтрепериха, сърцето ми се сви и езикът ми се преплиташе, когато казах:

— Вярно е, че веднъж ви помогнах, но го извърших колкото заради себе си, толкова и заради Египет, а този принц не ми е сторил никакво зло, виждал съм го само един път край шатрата ти в деня на Азирувата смърт. Не, Хоремхеб, по-добре да умра, отколкото да ме превърнеш в наемен убиец, защото това е най-позорното престъпление. Когато уморих фараон Ехнатон, сторих го заради него, понеже боледуваше и аз му бях приятел.

Хоремхеб сбърчи вежди и заплющя с камшика по крака си, а Ейе каза:

— Синухе, ти си разумен човек и навярно сам разбираш, че не можем да затрием цяла държава под дюшека на една капризна жена. Повярвай ми, друг изход нямаме — на път за Египет принцът трябва да умре. Все ми е едно дали смъртта му ще е последица от нещастен случай или болест, важното е той да умре. Затуй ще заминеш за Синайската пустиня и ще го пресрещнеш като изпратен от Бакетамон лекар, за да го прегледаш доколко е в състояние да изпълнява съпружеските си задължения. Той не може да не ти повярва, ще те приеме и ще те разпитва надълго и нашироко за Бакетамон. Принцовете също са хора. Предполагам, че Шубату е обзет от голямо любопитство и недоумява с що за вещица Египет възнамерява да го подмами. Ех, Синухе, нито задачата ти е трудна, нито подаръците, които ще получиш, са за пренебрегване, защото, ако я изпълниш, ти ще бъдеш богат човек.

— Решавай бързо, Синухе — намеси се Хоремхеб, — налага се да избираш между живота и смъртта. Вероятно се досещаш, че ако откажеш, след като си чул всичко това, ние не можем да те оставим жив, пък ако ще и хилядократно да си ми приятел. Това е тайна на фараоните и тя не бива да има свидетели. Името, което ти е дала майка ти, Синухе, е било лошо предзнаменование, защото вече си узнал прекалено много фараонски тайни. Затуй сега е достатъчна само една твоя дума и ще ти прережа гърлото. Няма да го сторя охотно, понеже си ни най-добрият служител и такава задача не можем да поверим на никой друг. С нас вече те свързва общо престъпление и сегашното също ще споделим драговолно с теб, ако смяташ, че спасяването на Египет от господството на хетите и на една побъркана жена е престъпление.

Разбрах, че съм попаднал в мрежата на собствените си деяния, която беше здрава и ме държеше в плен, без да мога да скъсам нито една нишка в нея. Бях завързан с въжето на собствените си деяния, което сам бях оплел и чието начало се губеше далече в миналото, пропъхваше се през сетната нощ на великия фараон, пропъхваше се през гостуването на Птахор в бащиния ми дом, пропъхваше се през безлюдната река, по която в тръстикова лодка съм се носил през нощта след моето раждане. Но в мига, когато бях подал на фараон Ехнатон смъртоносното питие, аз окончателно бях свързал съдбата си със съдбата на Хоремхеб и Ейе, въпреки че тогава в скръбта и огорчението си още не го осъзнавах.

— Много добре знаеш, че смъртта не ме плаши, Хоремхеб — опитах се аз напразно да важнича, защото, макар че бях говорил много за смъртта и я бях призовавал, тя си оставаше противен, неприветлив гост в мрачна нощ и нямах никакво желание да ми прерязват гърлото с изтъпен нож.

Пиша всичко това заради себе си, без самовеличаене, та затуй за мой срам признавам, че в оная нощ мисълта за смъртта здравата ме изплаши. Тя ме ужаси най-вече с внезапната си поява, без да съм подготвен да я посрещна. Ако бях имал време да се подготвя, страхът ми може би нямаше да бъде толкова голям. Но аз си спомних как лястовиците се стрелкат над водната повърхност, спомних си за виното от пристанището, спомних си за приготвяната от Мути гъска по тивански и изведнъж животът невероятно ми домиля. Замислих се за Египет и се сетих, че Ехнатон трябваше да умре за неговото оцеляване и за да може Хоремхеб с оръжие да отблъсне хетското нашествие. Ехнатон все пак беше мой приятел, докато този чуждоземен принц ми беше съвсем непознат и с деянията си по време на войната сигурно хилядократно бе заслужил смъртта. Защо пък за спасението на Египет да не погубех и него, както със същата цел вече бях уморил Ехнатон? Започна да ми се приспива и през прозявка казах: