Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Тогава Хоремхеб разказал на Ейе всичко и през нощта те насилствено се вмъкнали в покоите на Бакетамон, погубили робите, които я отбранявали, и намерили преписка, скрита от Бакетамон в пепелта на мангала. Като прочели глинените плочки, те се стъписали от ужас, затворили Бакетамон в покоите й и наредили на стражите да вардят и нея, и Нефертити. Още същата нощ дойдоха при мен в някогашната медникарска къща, която след пожара Мути бе възстановила с изпратеното от Каптах сребро. Дойдоха в късна доба с обикновен паланкин и загърнати лица. Мути ги пусна да влязат, без да ги познае, но ги нахока, загдето я карат да ме буди от дълбок сън. Аз обаче не спях — след завръщането от Сирия видяното там не ме оставяше да спя спокойно. Докато Мути мърмореше, аз се вдигнах от постелята си, запалих светилници и посрещнах дошлите, като предполагах, че се нуждаят от лекарска помощ. Но каква беше изненадата ми, когато ги познах. Накарах Мути да донесе вино и сетне я пратих да спи, макар че Хоремхеб в страха си искаше да я убие, понеже видяла лицата им и можела да чуе разговора ни. Никога не бях го виждал толкова изплашен и това ми достави голямо удоволствие.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя да убиеш Мути — рекох му. — Навярно главата ти не е наред, щом приказваш такива дивотии. Мути е стара жена и недочува, а заспи ли, хърка като хипопотам. Имай търпение и след малко ще чуеш хъркането и. А междувременно пий от виното и ми повярвай, че е излишно да се боиш от една старица.

— Не съм дошъл да разговаряме за хъркането, Синухе — каза Хоремхеб невъздържано. — Дали ще е жива, или не, все едно, защото Египет се намира в смъртна опасност и ти трябва да го спасиш.

Ейе потвърди думите му, като рече:

— Наистина, Синухе, Египет е в смъртна опасност и аз също. Такава голяма опасност едва ли някога е грозяла Египет. Затуй в тревогата си се обръщаме към теб.

Ала аз горчиво се изсмях и безпомощно разперих пред тях голите си ръце. Тогава Хоремхеб извади глинени плочки от цар Шубилулюма и ми ги подаде да ги прочета. Даде ми да прочета също преписи от писмата, които Бакетамон бе изпратила на хетския цар в Хатушаш преди края на войната. Прочетох ги и вече не ми беше до смях, а в устата ми виното загорча, защото Бакетамон бе написала на хетския цар следното:

„Аз съм дъщеря на фараон и в жилите ми тече свещена кръв, а в Египет няма нито един достоен за мен мъж. Узнах, че ти имаш много синове. Изпрати ми едного от тях, за да строша с него гърне, и синът ти ще властвува редом с мен над страната Кеми.“

Това писмо беше толкова невероятно, че недоверчивият Шубилулюма отпърво не бе дал вяра на думите й и с таен вестоносец бе изпратил на Бакетамон глинена плочка с доста сдържан отговор, за да се осведоми за нейните условия. Но с ново писмо Бакетамон бе потвърдила предложението си и го уверяваше, че знатните египтяни са на нейна страна и че жреците на Амон също са на нейна страна. Това писмо бе накарало Шубилулюма да повярва в искреността на предложението й. Затуй бе побързал да сключи мир с Хоремхеб, след което се готвеше да изпрати сина си Шубату в Египет. В удобен момент Шубату трябваше да потегли от Кадеш с множество подаръци за Бакетамон, а ако се съдеше по последната плочка, той със свитата си вече беше на път за Египет.

Докато четях писмата, двамата подеха спор помежду си и Хоремхеб каза на Ейе:

— Така значи се отблагодаряваш за всичко, което извърших за теб. Такава е признателността ти за войната, в която разгромих хетите и изтърпях толкоз мъки. Ако в мое отсъствие бях оставил някое сляпо псе да пази интересите ми в Тива, то щеше да ми свърши по-добра работа. Ползата ми от теб е толкова, колкото от една сводница, на която си платил, без да видиш дори задника на някое момиче. Да, Ейе, ти си най-долният човек, когото съм срещал, и проклинам деня, в който се допрях до черната ти ръка, за да сключим спогодба. Сега нямам друг изход, освен с дръгливците си да превзема Тива и да сложа двойната корона на главата си.

Но Ейе отвърна:

— С това жреците няма да се съгласят, пък и не знаем нито размерите на заговора, нито каква подкрепа разчита да получи Бакетамон от жреците и от знатните. Народът не чини нищо, той е вол, на чийто врат се надява хомот и всеки го води, накъдето пожелае.

— Не, Хоремхеб, ако принц Шубату пристигне в Тива и строши гърне с Бакетамон, това ще бъде краят на нашата власт. С оръжие не можем да го възпрем, защото това би означавало нова война, а тъкмо сега Египет не е в състояние да я понесе. Тя ще срине властта ни и ще помете всичко, което с мъка съградихме. Вярно е, че съм бил сляпо псе, но такова нещо никога не се е случвало и не можех да го предположа. Затуй Синухе трябва да ни помогне.

— В името на всички египетски богове — извиках смаяно, — как да ви помогна? Аз съм само лекар и не мога да извърна главата на една побъркана жена към Хоремхеб.