Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Така аз отново се прибрах в Тива и се зарекох никога вече да не заминавам. Очите ми се бяха нагледали на човешката лошотия и нямаше какво ново да видят под старото небе. Реших завинаги да остана в Тива и да си изживея дните сиромашки в някогашната медникарска къща в бедняшкия квартал, защото всички щедри подаръци, придобити с лекарското ми умение по време на войната в Сирия, бях предоставил за жертвоприношението в памет на Азиру. Не желаех да задържа това богатство, понеже то ми миришеше на кръв и нямаше да изпитвам радост, ако се препитавах с него. Затуй подарих на Азиру всичко събирано в неговата страна и се върнах в Тива като бедняк.

При все това чашата ми още не се беше напълнила — отредена ми беше задача, която не желаех и която ме накара да изтръпна, но не ми се размина. Затуй се наложи отново да замина, и то само след няколко дни. Ейе и Хоремхеб смятаха, че хитро са си оплели кошницата, че замислите им са осъществени и властта е в ръцете им, ала тя ненадейно започна да им се изплъзва и заради каприза на една жена съдбата на Египет без малко не тръгна в друга посока. Затуй преди да свърша писанията си и да се отдам на спокойствие, ще трябва да разкажа за царица Нефертити и за принцеса Бакетамон. Това налага да започна нова книга и нека тя бъде последната, която ще напиша. Ще я напиша за себе си, за да поясня как аз, роденият за лечител, станах убиец.

Петнадесета книга Хоремхеб

1

Съгласно уговорката с Хоремхеб скиптроносецът Ейе бе готов след погребалната церемония да окичи главата си с фараонските корони. За да постигне по-бързо тази своя цел, той ускори балсамирането и погребението на фараон Тутанхамон, прекрати издълбаването на гробницата му и я остави малка и невзрачна в сравнение с гробниците на великите фараони, а голяма част от съкровищата, които Тутанхамон бе възнамерявал да отнесе в гроба си, прибра за себе си. Но според същата уговорка той трябваше да склони принцеса Бакетамон да стане съпруга на Хоремхеб, та някой ден — след смъртта му — Хоремхеб да може законно да претендира за египетските корони, въпреки че беше от ниско потекло. Ето защо с жреците се бе споразумял след изтичане на траура Бакетамон да се яви на Хоремхеб в образа на богинята Сехмет и по време на тържественото отпразнуване на победата в храма й да му се отдаде, така че връзката им да получи благословията на боговете и Хоремхеб също да стане богоподобен. Така замисляха работата Ейе и жреците, ала принцеса Бакетамон беше скроила свой грижливо подготвен план. Знам, че в омразата си към Хоремхеб царица Нефертити я бе подтикнала към този план, разчитайки при сполука да стане най-могъщата жена в Египет редом с Бакетамон.

Това беше нечестив и страшен план, какъвто може да роди само хитроумието на една ожесточена жена. Той беше толкова невероятен, че тъкмо заради невероятността си без малко не сполучи, защото за такова нещо никой не се бе досещал, а ако се досетеше, щеше да го сметне за невъзможно. Едва след разкриването му стана ясно защо хетите с такова великодушие бяха предложили мир, отказвайки се от Мегидо и от страната на аморитите и съгласявайки се на отстъпки при сключването на мира. Те явно бяха съобразителни хора, в колчана си предвидливо държаха стрела, за която Хоремхеб и Ейе нямаха представа, и при сключването на мира бяха убедени, че от направените отстъпки не са загубили нищо. Великодушието им би трябвало да събуди съмнение у Хоремхеб, но бойните му успехи го бяха заслепили. Той самият се стремеше към мир, за да укрепи властта си в Египет и най-сетне да спечели Бакетамон за своя съпруга. Години наред бе копнял по нея и от дългото чакане страстта му към царската кръв бе станала неудържима. Затуй той не желаеше да се съмнява в нищо и не забеляза лукавството на хетите.