Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Хубави мои момци! Родихте се на този свят като царски синове. Умрете сега също като царски синове, за да не се срамувам заради вас. Повярвайте ми, смъртта не боли повече от изваждането на един зъб. Затуй бъдете безстрашни, мои хубавци! — Сетне коленичи пред палача и пак се обърна към Кефтиу: — Омръзна ми да гледам вонливи египтяни наоколо си, омръзна ми да гледам окървавените им копия. Разголи цъфтящата си гръд, Кефтиу, че като умирам, да виждам хубостта ти и да умра честито, както живях с теб!

Кефтиу разголи пищната си гръд, палачът вдигна тежкия меч и с един замах отсече главата му. Тя отхвръкна в нозете на Кефтиу и заедно с последните удари на сърцето неговата буйна кръв бликна със страшна сила от снажното му тяло, опръсквайки дрехите на синовете му, та те се изплашиха и малкият се разтрепера. Обаче Кефтиу вдигна главата на Азиру, целуна подутите устни, погали разранените бузи и притисна лицето му към меката си гръд, подканяйки синовете си:

— Бързайте, юнаци! Последвайте без страх татко си, чеда мои, защото майка ви няма търпение да тръгне след него!

Двете момчета послушно коленичиха, по-големият все още държеше покровителствено по-малкия за ръка и палачът с лекота преряза тънките им момчешки вратлета. Като избута с крак телата им, той с един замах преряза също пълната, бяла шия на Кефтиу, така че смъртта на четиримата беше лека. Но по нареждане на Хоремхеб телата им бяха хвърлени в ямата с трупове да ги разкъсат зверовете.

5

Така си отиде моят приятел Азиру, без да се опита да подкупи смъртта. Хоремхеб сключи мир с хетите, макар че и той, и хетите знаеха, че това не беше мир, а примирие. Защото хетите продължаваха да владеят Сидон, Симира, Библос и Кадеш и превръщаха Кадеш в яка крепост, в опорна точка на своята власт в Северна Сирия. Ала както Хоремхеб, така и хетите се бяха уморили да воюват. Хоремхеб беше много доволен, че можеше да сключи мир, понеже трябваше да брани интересите си в Тива и да усмирява Куш и негрите, които от свободата бяха подивели и вече не искаха да плащат дан на Египет.

През ония години в Египет царуваше фараон Тутанхамон, макар че беше още юноша и се грижеше единствено за градежа на своята гробница. Народът му приписваше вината за всички поразии и щети, причинени от войната, и много го мразеше, казвайки: „Какво може да очакваме от фараон, в чиято жена тече кръвта на прокълнатия фараон?“ Ейе ни най-малко не възпираше одумванията, защото отговаряха на интересите му, и разпространяваше сред народа все нови и нови истории за безразсъдството и алчността на Тутанхамон, който заради своята гробница се бе опитал да събере всички съкровища на Египет за обзавеждането й наложи на народа дори погребален данък, сиреч всеки, който умреше в Египет, му дължеше данък за вековечното запазване на тялото си. Тази приумица му бе втълпил Ейе, понеже знаеше, че тя ще разгневи народа.

През цялото това време не бях ходил в Тива. Търпейки несгоди и лишения, аз придружавах войската, защото войниците се нуждаеха от лекарското ми умение. Но ония, които пристигаха от Тива, разказваха, че фараон Тутанхамон бил слабоват и болнав и някакво загадъчно страдание разяждало тялото му. Войната в Сирия сякаш изсмуквала силите му, понеже при всяка вест за победа на Хоремхеб заболявал, а щом дойдела вест за негово поражение, фараонът се оправял и ставал от постелята. Твърдяха също, че всичко това приличало на магия и всеки, който си отварял очите, можел ясно да види как здравето на фараон Тутанхамон зависело от войната в Сирия.

Но с течение на времето Ейе ставаше все по-нетърпелив и все по-често известяваше на Хоремхеб: „Няма ли най-сетне да свършиш войната и да дадеш спокойствие на Египет? Стар човек съм и ми дотегна да чакам. Побеждавай най-сетне, Хоремхеб, и подари мир на Египет, за да получа наградата си според нашата уговорка и да ти предоставя каквото ти се полага.“

По тази причина никак не ме учуди, че когато след края на войната поехме с бойната флота тържествено и с развети флагове нагоре по Нил, нас ни пресрещна новината: фараон Тутанхамон се е качил в златната ладия на своя баща Амон и е потеглил към Западната страна. Наложи се да свалим флаговете и да нацапаме лицата ги с пепел и сажди. Разправяха, че фараон Тутанхамон получил силен пристъп на болестта си в деня, когато в Тива пристигнала вестта за превземането на Мегидо и за мира. Но от каква болест бе починал — за това лекарите от Дома на живота не бяха единни помежду си и се мълвеше, че стомахът му бил черен от отрови. При все това за смъртта му не се знаеше нищо определено и народът казваше, че като свършила войната, умрял от злобата си, понеже върховна радост за него било да гледа как Египет страда. Аз обаче знаех, че полагайки печата си върху плочката с мирния договор, Хоремхеб го бе погубил точно така, както ако със собствените си ръце бе забил нож в сърцето му. Защото Ейе чакаше само мира, за да отстрани Тутанхамон от пътя си и да се възкачи на фараонския престол като цар миротворец.