Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Но след смъртта на съпруга си и след принудителното жертвоприношение пред Амон царица Нефертити не можеше да понесе мисълта, че ще бъде отстранена от управлението на Египет и че няма да се отличава от никоя друга жена в златния палат. Независимо от възрастта си тя все още беше голяма хубавица, макар хубостта й вече да повяхваше и поддържането й да изискваше много грижи и козметични средства. С хубостта си бе спечелила на своя страна множество знатни египтяни, които като безполезни лентяи, наобиколили невзрачния фараон, си живееха живота в златния палат. С ума и хитрината си тя се сприятели също с Бакетамон и разпали вродената й гордост в буен огън, изгарящ нейното сърце, докато накрая тази гордост заприлича по-скоро на безумие, отколкото на естествено човешко самочувствие. Бакетамон така се възгордя със свещената си кръв, че не позволяваше на никой простосмъртен да се докосне до нея и дори до сянката й. Цял живот упорито бе пазила целомъдрието си, смятайки, че в Египет няма достоен за нея мъж, след като в жилите й течеше кръвта на великите фараони. По такъв начин тя бе преминала обичайната възраст за женитба и мисля, че целомъдрието помрачаваше нейното съзнание и поболяваше сърцето й, но едно хубаво брачно ложе можеше да я изцери. Иначе тя продължаваше да бъде красива, осанката и гордостта правеха хубостта й непреходна и тя ревниво я поддържаше, макар че не позволяваше да бъде докосвана от роби.

Нефертити по всякакъв начин разпалваше нейното високомерие и й внушаваше, че е родена за велики дела и е длъжна да избави Египет от домогванията на властолюбци с нисше потекло. Говореше й за великата царица Хатшепсут, която надянала на лицето си царската брада, препасала лъвската опашка и управлявала Египет от престола на фараоните. Двете бродеха сред белите колони и по обраслите с мирта тераси в бляскавия скален храм на Хатшепсут, разглеждаха изображенията на великата царица и Нефертити убеждаваше Бакетамон, че по хубост приличала на великата царица.

Пред нея тя злословеше много срещу Хоремхеб, така че в моминската си гордост Бакетамон започна да се ужасява от Хоремхеб, който беше от нисше потекло, с една глава по-висок и по-едър от знатните египтяни, и изпитваше погнуса при мисълта, че той можеше да я обладае насилствено по грубия начин на войниците и да опозори свещената й кръв. Но човешкото сърце е непоследователно и капризно, та си мисля, че тя намрази Хоремхеб по-скоро затуй, защото неговата сила и необузданост тайно я привличаха. Навремето, когато той пристигна като юноша в златния палат, тя често го съзерцаваше и пламваше от погледите му, макар че никога не беше го признавала пред себе си.

При това положение Нефертити с лекота й въздействуваше, когато с наближаване края на войната в Сирия фараон Тутанхамон залиня и намеренията на Ейе и Хоремхеб излязоха наяве. Не вярвам Ейе да е криел замислите си от Нефертити, понеже беше негова родна дъщеря. Ето защо тя лесно можеше да установи каква голяма тайна игра разиграваха Ейе и Хоремхеб. Обаче Нефертити ненавиждаше баща си, защото, след като достатъчно се бе възползувал от нея, той я бе изтласкал, като съпруга на прокълнатия фараон я държеше в сянка и не й позволяваше да участвува в дворцовите тържества. Предполагам, че Нефертити имаше и други причини да мрази баща си Ейе, но тях няма да ги споделям, тъй като не съм сигурен и не вярвам на всички сплетни от златния палат, макар да знам, че златният палат на фараоните е тъмна пещера и зад стените си таи безброй ужасии. Ще спомена само, че хубостта и умът, обединени в една жена, чието сърце времето е вкоравило като камък, представляват опасно съчетание — по-опасно от гол нож и по-страшно от медните коси на бойните колесници. Не вярвам на света да има нещо по-опасно и по-гибелно от една жена, която е достатъчно хубава, достатъчно умна и й липсва сърце. Най-доброто доказателство за това е скроеният от Нефертити план, в който въвлече принцеса Бакетамон.

Този хитър план беше разкрит поради това, че след пристигането си в Тива Хоремхеб от нетърпение започна да се навърта около покоите на Бакетамон, за да я зърне и да поговори с нея, макар че тя не желаеше да го вижда и отказваше да го приеме. Той случайно забелязал някакъв хетски пратеник да се явява при Бакетамон и се зачудил от къде на къде тя ще приема хетски пратеник и защо той ще се бави толкова време при нея. Затуй на своя глава наредил да го задържат, а в безочливостта си пратеникът го заплашил и му наговорил думи, каквито може да изрече само един уверен в силата си човек.