Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Та се наложи значи да нацапаме лицата си и да свалим пъстрите победни флагове от корабите. Хоремхеб с неудоволствие нареди да се снемат и хвърлят в реката сирийските и хетските командири, които според обичая на великите фараони бе провесил с главата надолу на носа на своя кораб. Блатните плъхове бе оставил да усмиряват Сирия и да се угояват от обилието й след несгодите на войната, но дръгливците, които бе взел със себе си да се порадват в Тива на победата, също недоволствуваха и проклинаха Тутанхамон. Докато беше жив, той не им бе доставял никаква радост, а сега и със смъртта си им пречеше да се забавляват.

По палубите те навъсено разиграваха на зарове плячката, заграбена от Сирия, и се спречкваха за сирийските момичета, които водеха със себе си, за да ги продадат в Тива, след като им се наситят. Биеха се и се нараняваха, наместо траурни химни пееха безсрамни песни, така че благочестивият народ, стекъл се на брега да гледа корабите, се смайваше от поведението им. Тези Хоремхебови воини вече и по външност не приличаха на египтяни. Мнозина от тях се бяха облекли в разкошни сирийски и хетски одежди, похитени от противника, примесваха в речта си сирийски и хетски думи и ругатни, а някои се бяха отдали в служба на сирийския Ваал и носеха изображението му в Египет. Нямам причина да ги упреквам за това, тъй като на тръгване от Сирия аз самият бях принесъл на аморитския Ваал щедра жертва от вино и месо в памет на моя приятел Азиру, но го отбелязвам, за да покажа защо народът странеше и се боеше от тях като от чуждоземни, въпреки че се гордееше с победите им в Сирия.

От своя страна воините на Хоремхеб с изумление оглеждаха Египет, който години наред не бяха виждали. Струваше им се, че това не е страната, от която бяха потеглили на война, а и аз не можех да я позная. Навред, където слизахме да нощуваме на сушата, около себе си виждахме само скръб, нищета и сиромашия. От многократно пране дрехите на хората бяха избелели и пъстрееха от кръпки, поради липса на масло лицата им бяха сухи и загрубели, погледът им беше изнурен и недоверчив, а по гърбовете на бедняците личаха следи от тоягите на бирниците. Обществените постройки се порутваха, птици гнездяха сред украшенията по покрива на фараонските съдилища, от фараонските къщи по улиците падаха разхлабени глинени тухли. Понеже живата сила на Египет воюваше в Сирия, работната ръка не достигаше, пътищата от години не бяха поправяни, стените на напоителните канали се ронеха, а напоителните вади по нивите бяха буренясали.

Само храмовете процъфтяваха, по стените им искряха позлатени и алено оцветени свежи изображения и надписи, които величаеха Амон. Неговите жреци дебелееха и обръснатите им глави лъщяха от елея. Но докато те се тъпчеха с жертвено месо, бедният народ пиеше вода от Нил, за да затисне сухия комат и кашата. Заможни в миналото мъже, които бяха пили вино от украсени чаши, сега биваха доволни, ако веднъж в месеца се сдобиеха с паница блудкава бира. Откъм брега не се разнасяше женски смях и весела детска глъчка. Там измършавелите ръце на жените размахваха бухалки, а децата се прокрадваха като боязливи животни, наплашени от бой, и изравяха от тинята корени на водни растения, та с тях да залъжат глада си. Така изглеждаше Египет след войната, съсипала всичко, което Атон бе пощадил. Хората вече нямаха сили да се радват на мира и страхливо гледаха бойните кораби на Хоремхеб, поели нагоре по реката.

Но над водната повърхност продължаваха да се стрелкат лястовици, сред тръстиките по пустите брегове надаваха рев хипопотами, а в плитчините крокодилите се изтягаха със зейнала паст и оставяха птичките да прочистват зъбите им. Пиехме вода от Нил, която няма равна на себе си и никоя друга вода на света не утолява жаждата като нея. Вдишвахме дъха на тинята, долавяхме крясъка на патиците и шумоленето на папирусовите храсти от полъха на вятъра, по ярката небесна синева Амон плаваше в златната си ладия и знаехме, че отново се завръщаме в родната страна.

И ето че настъпи денят, в който над реката се показаха трите планински върха — тримата вечни стражи на Тива. Съзряхме широкия покрив на храма и златните остриета на обелиските засияха пред очите ни. Видяхме западните планини и безкрайния град на мъртвите, тиванския кей и пристанището, бедняшкия квартал с безбройните си улички и глинени къщурки, богаташките квартали и дворците на сановниците сред обилие от цветя и зелени тревни площи. Тогава задишахме по-дълбоко, гребците въодушевено напънаха веслата, войниците на Хоремхеб завикаха необуздано, забравяйки траура, който им натрапваше смъртта на фараона.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия