Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ти, Синухе — поде той, — си ми един вечен трън в хълбока и започваш да ми дотягаш. За разлика от разумните хора си заядлив и упрекваш с хапливи думи всеки, който преуспее и постигне слава и богатство, а щом някой се провали и претърпи поражение, пръв отиваш да го жалиш и утешаваш. Добре знаеш с колко усилия и разноски докарах тук заради Азиру най-способните палачи по тези краища, а самото разполагане на всевъзможните им уреди за дране и горене на хълма, за да ги вижда войската, ми струваше цяла камара сребро. Не мога сега в последния миг да лиша блатните си плъхове от зрелище, защото всички те са се мъчили и от многобройните им рани е текла кръв заради Азиру.

Хетският принц Шубату го потупа по гърба, засмя се и каза:

— Прав си, Хоремхеб. Не бива да ни лишаваш от това удоволствие. Нали, за да не ти отнемем радостта, ние нарочно не късахме месата му, а само внимателно го пощипвахме с клещи и дървени стеги.

Ала тщеславният Хоремхеб се засегна от думите му, пък и не му хареса, дето принцът се докосва до него. Затуй сбърчи вежди и каза:

— Ти си пиян, Шубату. Единственото ми намерение беше чрез Азиру да покажа на цял свят каква участ очаква всеки, който се доверява на хетите. Но понеже с теб нощес се сприятелихме и изпихме не една чаша за побратимяване, аз ще се смиля над твоя съюзник Азиру и заради дружбата ни ще му дам възможност да умре по-леко.

Думите му разгневиха Шубату, лицето му ту почервеняваше, ту побледняваше, защото хетите са честолюбиви, макар всеки да знае, че без да се замислят за честта си, те предават и продават съюзника си, щом вече нямат полза от него и им е по-изгодно да го предадат. Впрочем по същия начин постъпва всеки народ и всеки мъдър владетел, обаче хетите го вършат по-нагло от другите народи — те не си дават труд да измислят предлози и обяснения, които разкрасяват постъпката и я карат да изглежда правилна. Ето защо Шубату се разгневи, но неговите другари му запушиха устата, дръпнаха го от Хоремхеб и го държаха встрани, докато от безсилна ярост повърна изпитото вино и се успокои.

Хоремхеб нареди да изведат Азиру от затворническата шатра и се стъписа, като го видя да застава пред тълпата с гордо вдигната глава като цар и царска мантия на раменете. Азиру, похапнал тлъсто овнешко и пийнал силно вино, високомерно поклащаше глава, смееше се с глас по пътя към мястото на екзекуцията и подмяташе подигравки към Хоремхебовите военачалници и стражи. Косата му беше сресана и накъдрена, а лицето му лъщеше от масло. Над главите на войниците той се провикна към Хоремхеб:

— Хей, Хоремхеб, гаден египтянино, престани да се боиш от мен! Окован съм и не е нужно да се криеш зад копията на войниците си! Ела при мен да избърша смрадта от нозете си в твоето наметало! Честна дума, по-мръсен стан през живота си не съм виждал, а пред Ваал искам да застана с чисти нозе!

Хоремхеб се въодушеви от думите му, разсмя се и отвърна:

— Не мога да дойда при теб, защото от сирийската воня ми призлява, макар че отнякъде си докопал мантия да загърнеш гадното си тяло! Но ти, Азиру, безспорно си сърцат човек, щом се надсмиваш над смъртта. Затуй в моя собствена прослава ще те даря с лека смърт.

Той изпрати телохранителите си да съпровождат Азиру и да не позволяват на войниците да го замерят с кал. Дръгливците наобиколиха Азиру и с дръжките на копията си биеха през устата всеки, който се опиташе да го подиграва, защото те вече не изпитваха към него омраза заради всичките беди, които им бе докарал, ами се възхищаваха на смелостта му. Съпроводиха до мястото на екзекуцията също Кефтиу и двамата сина на Азиру. Тя беше изписала лицето си с червена и бяла боя и се бе нагласила по женски, а момчетата крачеха към мястото на екзекуцията горди като царски синове, по-големият уловил по-малкия за ръка. Щом ги видя, Азиру се разнежи и каза:

— Кефтиу, Кефтиу, моя бяла кобило, любов моя и зенице на очите ми! Много ми е мъчно, че ще трябва да ме последваш в смъртта, когато можеше още да се порадваш на живота.

Тя обаче отвърна:

— Недей да жалиш за мен, царю, на драго сърце ще те последвам в страната на мъртвите! Ти си ми мъж, як си като бик и след твоята смърт не вярвам друг някой да може да ме удовлетворява по същия начин. Пък и цял живот съм те вардила от всяка друга жена и съм те държала до себе си. Затуй не давам да тръгнеш сам за подземното царство — ще те последвам, за да те държа под око и да ти попреча да се любиш с други жени. Защото в подземното царство навярно те чакат всички хубавици, живели преди мен. За по-сигурно ще те последвам дори ако ме оставят жива. Повярвай ми, царю, ще се удуша със собствената си коса и пак ще те последвам, защото от проста робиня ти ме направи царица и аз ти родих две юначни момчета.

Азиру се възхити на думите й, изпъчи се от радост и се обърна към синовете си: