Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Да го пуснем, това е лекарят Синухе и навярно иде по работа. Не го ли пуснем, може да ни наругае или с магия да ни отнеме мъжествеността, защото е злобен човек и езикът му жили по-лошо от скорпион!

В тъмната шатра казах:

— Азиру, царю на аморитите, ще приемеш ли един приятел в нощта преди смъртта си?

Азиру въздъхна тежко, веригите му издрънкаха и той отвърна:

— Вече нито съм цар, нито имам приятели. Ти ли си, Синухе, в тъмното по гласа те познах.

— Аз съм — рекох му, а той извика:

— В името на Мардук и всички дяволи на ада, ако наистина си Синухе, намери отнякъде светлина. Омръзна ми да лежа на тъмно, а при това съвсем скоро ще легна във вечен мрак. Вярно, проклетите хети ми съдраха дрехите и с изтезанията си потрошиха костите ми, та няма да съм приятна гледка за очите ти. Но като лекар ти положително си свикнал да гледаш дори по-лоши неща, пък и аз не изпитвам срам, тъй като преди смъртта е излишно човек да се срамува от неволята си. Донеси светлина в шатрата, за да виждам лицето ти и да подържа ръцете ти, че на черния ми дроб пари и от очите ми блика вода заради жена ми и синовете ми. Пък ако ми намериш и силна бира да наквася пресъхналото си гърло, утре в ада ще разкажа на всички подземни богове за добрите ти дела. Самият аз вече не мога да платя даже бирата си, защото хетите ме обраха до последното късче мед.

Накарах стражите да донесат лоен светилник, защото лютивият дим на обикновените факли дразнеше очите ми и носът ми потичаше. Донесоха светилник и го запалиха, а аз им взех гърнето със сирийска бира, което бяха скрили при идването ми. За да им минава времето, с тръбички смучеха от него, понеже тази нощ Хоремхеб даваше угощение и те се надяваха, че проверката на стражите няма да бъде много строга. С охкане и пъшкане Азиру се надигна от земята, пъхнах му една тръбичка в устата и му дадох да смуче сирийската бира, гъста от ечемичените зърна и малца. Докато гълташе жадно, аз го огледах при потрепващия пламък на светилника. Косата му беше посивяла и разчорлена, при изтезанията хетите бяха скубали разкошната му брада и големи парчета кожа се бяха отделили от брадичката му. Пръстите му бяха премазани, ноктите бяха черни от кръвоизлива, имаше счупени ребра и при дишане простенваше, а след смученето плюеше бира и кръв. След като достатъчно пи и плю, той загледа пламъка на светилника и рече:

— Ех, колко мека и чиста е светлината за уморените ми очи след лежането на тъмно, но пламъкът на светилника трепти и някога ще угасне. По същия начин трепти и угасва човешкият живот. Благодаря ти все пак, Синухе, за светлината и бирата. На драго сърце бих ти се отплатил, ала добре знаеш, че вече нямам нищо за подаряване. В алчността си моите приятели хетите ми изтръгнаха дори зъбите, които ти беше позлатил.

След станалото всеки може да мъдрува. Затуй не ми се искаше да му припомням, че съм го предупреждавал за хетите. Посегнах към премазаната му ръка и я взех в моите, той наведе гордата си глава и заплака, така че от подпухналите му и осинени очи горещите сълзи закапаха върху ръцете ми. Като се наплака, каза:

— В дните си на радост и могъщество не се срамувах да се смея и ликувам пред теб. Защо тогава в скръбта си да се срамувам от сълзите? Но трябва да знаеш, Синухе, че плача не за себе си, нито пък за загубените си богатства и корони, макар че винаги съм бил силно привързан към властта и земните блага. Плача заради жена си Кефтиу, плача заради големия си юначен син и заради малкото си нежно момче, защото утре и те ще трябва да умрат заедно с мен.

— Азиру, царю на аморитите — рекох му аз, — не забравяй, че заради твоето властолюбие цяла Сирия е заприличала на воняща яма с трупове. Безчет са ония, които умираха заради теб, Азиру. Затуй съвсем справедливо е утре да се простиш с живота, след като си претърпял поражение. Редно е, изглежда, с теб да умре и семейството ти. Знай все пак, че помолих Хоремхеб да пощади жена ти и синовете ти и за техния живот му предложих големи подаръци, ала той не се съгласи. Не се съгласи, защото иска да унищожи семето ти, името ти и спомена за теб в Сирия. По тази причина няма да ти предостави гробница, Азиру, и зверовете ще разкъсат тялото ти. Не му се ще някой ден сирийците да се съберат край гроба ти и да съзаклятничат с твоето име на уста.

Като чу това, Азиру здравата се изплаши и каза: