Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— За ония магарешки подопашници действително държа отчет пред фараона, ала сега мога да го дам с чиста съвест, като знам къде са се затрили. Въпреки че заслужавате, аз няма да ви накажа, понеже за моя радост чувам, че по улиците на града сте пердашили, наранявали и трошили главите на много Хоремхебови блатни плъхове, за да ги научите как подобава да се държат в Газа. Затуй ви опрощавам наказанието за проклетите подопашници и ще ги платя от собствената си кесия, ако продължите да налагате всеки Хоремхебов плъх, щом се перчи пред вас. Бийте ги с бухалки, бодете ги със заострени сопи, отнемайте им момичетата и пускайте в бирата им овчи барабонки, че да ми се подобри настроението и да си възвърна съня.

Така Рою изцяло се оправи и отново можеше да спи. Неговите войници създаваха големи ядове на Хоремхеб, който не смееше да наказва поразиите на героите от Газа, макар че те правеха живота на войската му непоносим. След потеглянето му за Йопия Рою нареди портите на Газа да се затворят и се закле никога вече да не пуска ничия войска в града. Пиеше вино с Каптах и наблюдаваше играта му на зарове с тъмничаря. При тръгването на Хоремхеб Каптах си бе възвърнал едва милион и половина дебена злато от стареца, чиито очи бях излекувал, та отново виждаше точките на заровете.

Двамата от сутрин до вечер пиеха и играеха, караха се и от време на време се замеряха със заровете, плюеха си на ръцете, отново ги изсипваха от чашата и те се завъртаха на пода. Старецът беше голям скъперник, искаше да играе само на дребни суми, вайкаше се и оплакваше несполуките си, сякаш златото, което губеше наистина беше негово, а не въображаемо. Но щом Хоремхеб обсади Йопия, Каптах се оживи и склони тъмничаря да повишат залаганията, а когато се разчу, че Хоремхеб е направил пробиви в стените на Йопия, Каптах с няколко игри така го разпердушини, че старецът му задлъжня с близо сто хиляди дебена злато. Но Каптах прояви великодушие и му опрости дълга, понеже старецът бе спасил живота му и не го бе оставил да умре от глад в тъмницата на Газа. Даже му подари нова дреха и две шепи сребро, така че тъмничарят се разплака, благослови го и го нарече свой благодетел.

Дали Каптах е играл нечестно и с подправени зарове — това не мога да кажа. Знам само, че беше изкусен играч и имаше невероятен късмет. Мълвата за този двубой, в който се разиграваха милиони дебена и който трая няколко седмици, плъзна по цяла Сирия. Скоро тъмничарят отново ослепя и прекарваше старините си в малка хижа близо до стените на Газа, но го спохождаха странници от други градове, той им разказваше за играта и след години още помнеше бройките от всяко хвърляне, понеже слепите имат силна памет. Най-много се гордееше с това, как при последното хвърляне отведнъж загубил сто и петдесет хиляди дебена злато, защото дотогава никой не бил залагал такава голяма сума и не вярваше занапред някой да се осмели на такъв висок залог. По този начин си живееше честито в хижата край портите на Газа, странниците го обсипваха с подаръци, за да им разказва за играта, и той никога не страдаше от недоимък. Живееше по-добре, отколкото ако Каптах му бе осигурил издръжка на старини. С каква сила илюзиите властвуват над човешките сърца!

След като Хоремхеб превзе Йопия, Каптах незабавно замина за там. Последвах го и за първи път видях богатия град в ръцете на победителите. При проникването на Хоремхебовата войска през пробивите в стените най-смелите сред жителите бяха въстанали срещу Азиру и хетите, за да запазят града и да предотвратят оплячкосването му. Но тъй като за Хоремхеб техният бунт беше вече безполезен, той не ги пощади и остави войниците си две седмици да разграбват града. В Йопия Каптах натрупа неимоверно количество имущество — срещу сребро и вино войниците разменяха скъпи килими, скъпоценни мебели и статуи на богове, които не можеха да понесат със себе си, а стройните и красиви сирийки струваха по няколко медни гривни.