Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ех, Хоремхеб, нали преди малко ми приказваше за благодарност, а ето че сега ми отправяш долни обвинения. Не бях ли аз онзи, който изтрови конете на хетите, който в запечатани делви прехвърляше пшеница в Газа, който плащаше на смелчаци да те известяват за хетските войски и наемаше роби да разрязват меховете с вода в хетските колесници, когато поемаха през пустинята срещу теб? Всичко това съм го вършил заради теб и заради Египет, без да мисля за своята облага. Но съвсем естествено беше на хетите и на Азиру също да извърша някои услуги, които не ти нанесоха особена вреда. Затуй, когато бягах в Газа от освирепелите хети, които ме обвиняваха за мора сред конете си и за своето поражение в Равнината на човешките кости, у себе си носех глинена плочка от Азиру, поставяща ме под негова закрила. Предвидливият се подсигурява от всички страни и се осланя не на една стрела, ами държи в колчана си по много. Каква полза щеше да имаш от мен, ако бях непредвидлив? Какво щяхте да спечелите ти и Египет, ако кожата ми бъдеше опъната да съхне на стената? Хетите можеха да превземат Газа преди твоето пристигане и аз трябваше да имам у себе си документ от Азиру, та при нужда да им предам града, ако ти се забавеше прекалено дълго и те така или иначе го завладееха. Глинената плочка на Азиру скрих грижливо в дрехата си, ала оня Рою е недоверчив човек, неговите хора раздраха дрехата ми и я намериха, макар че се опитвах с ръка да закрия сляпото си око и да намекна на Рою за отровните торни бръмбари в Сирия, както се бяхме уговорили с теб. Щом намери глинената плочка, Рою не се вслушваше в условните думи, ами накара да ме изтезават, докато заревах като бик и признах, че съм Азирув шпионин, за да не ми откъснат крайниците, защото без тях съвсем нямаше да имаш полза от мен. Не съм ли прав, Хоремхеб?

Хоремхеб се разсмя и каза:

— Считай в такъв случай изпитанията си за своя награда, драги ми Каптах. Познавам те добре, ти също ме познаваш и повече е излишно да ми хленчиш за злато. Такива приказки ме нервират и ставам раздразнителен.

Каптах обаче настояваше на своето и накрая успя да изкопчи от Хоремхеб правото за покупко-продажба на военна плячка в Сирия. По този начин той единствен беше упълномощен да изкупува от войниците или да разменя срещу бира, вино, зарове и жени плячката, която им бе разпределена след разграбването на хетския стан в Равнината на човешките кости и на стана на обсадната войска край Газа. Освен туй той единствен имаше право да продава и разменя плячката на фараона и на Хоремхеб срещу необходими за войската принадлежности. Само по себе си това право бе предостатъчно за забогатяването му, защото с кораби от Египет в Газа пристигаха множество търговци, от сирийските градове също пристигаха търговци, които — нехаейки за хетите и Азиру и водени от жаждата си за печалба — купуваха военна плячка и заробваха пленници, като за всяка своя сделка вече трябваше да плащат дан на Каптах. Но това не го задоволяваше и той настоя за правото на търговия с цялата плячка, с която войската на Хоремхеб тепърва щеше да се сдобие в Сирия. След кратък пазарлък Хоремхеб се съгласи, понеже не му струваше нищо — той самият не беше търговец, а за това свое право Каптах обещаваше щедри подаръци.

При все това Каптах не остана доволен, защото думите на Хоремхеб го бяха засегнали дълбоко. Като се прибрахме в моето жилище, двамата пихме вино, Каптах помръкна и възмутен от човешката неблагодарност, рече: