Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Не е ли естествено и не се ли разбира от само себе си, че умният винаги взема страната на победителя и предварително се подсигурява да се озове на неговата страна, каквото и да се случи. Но можех да живея и да търгувам в Сирия, без да правя услуги на Азиру и на хетите, а ако Хоремхеб бе претърпял поражение, аз трябваше да предам Газа на хетите. Щеше да ми бъде крайно неприятно, защото хетите разбират от търговия и аз щях да имам по-малка изгода, отколкото при Хоремхеб, но за щастие не стана така и за това съм признателен на нашия скарабей. Да, светът наистина се отплаща с неблагодарност. Тиванските носачи и роби също проклинаха името ми, макар че ги поях на почек и им набавях оръжие за твоя сметка, господарю, с което се излагах на голяма опасност пред Амон. Амон никога нямаше да ми прости, ако на хората на Пепитамон не бях посочил тайния оръжеен склад на робите и не бях им издал кои са предводителите на носачите, след като разбрах, че Атон неминуемо е обречен на гибел. Постъпката ми не нанесе никому вреда, а напротив — спаси много човешки живота. Рано или късно предводителите на робите и носачите щяха да попаднат в ръцете на Амон, а че Ейе и Пепитамон разположиха троновете си на тиванския кей и караха да хвърлят телата им на крокодилите — това вече не е моя вина. Големи загуби ми причини също опожаряването на „Крокодилската опашка“. В избата и задните й стаички бях струпал всичката плячка на безчинствуващите роби и носачи, които ми я бяха продали на прилична цена или разменили за вино. Още по-големи загуби претърпях, когато робите безпричинно ме преследваха и палеха моите мелници и къщи в Тива. Складовете ми за зърно също подпалиха, макар че в Тива вече цареше мир. Да, Синухе, ония безпощадни роби ме изкараха виновен за поражението си, преследваха ме и независимо от стражите животът ми в Тива беше изложен на опасност. По моряци известиха робите и носачите в Мемфис, та и там не се чувствувах в безопасност, въпреки че ръката на Хоремхеб ме закриляше. Затуй се наложи да забягна в Сирия, но това бягство ми донесе щастие, защото отново съм заможен човек, а след края на войната ще бъда по-богат от когато и да било. Възможно е да се окажа най-богатият египтянин при условие, разбира се, че Хоремхеб победи. Всъщност в успеха му вече не се съмнявам, ала все пак ще моля усърдно скарабея ни, ще го мажа с благовония и всеки ден ще му принасям в жертва прясно говно от бяла крава, че Хоремхеб да победи. Хетите страшно ми омръзнаха, защото са стиснати и си водят точна сметка за всяка сделка, та е трудно да ги измамиш. Но нека се върна пак на неблагодарните тивански роби. Ти сам видя колко много се застъпвах за тях, докато държаха властта в Тива и аз имах облага от тях. Не мога да бъда упрекван, загдето уведомих жреците на Амон за техните замисли и посочих имената и отличителните белези на предводителите им, защото, ако робите бяха победили, това нямаше ни най-малко да им навреди. Но след като не победиха, то поне аз запазих живота си и благоволението на Амон и ако можех да остана в Тива, неговото благоволение щеше да ми е от голяма полза. Знам, че такова поведение се смята за непочтено и че ти, господарю Синухе, може би също го смяташ за непочтено, но ти по природа винаги си бил наивен и глуповат, а аз съм просто бивш роб, роден в глинена колиба, и ако се препъна, никой няма да ме вдигне. Затуй трябва сам да се грижа за себе си и за изгодата си. Пък и не мога да разбера каква полза има човек от почтеността, ако лежи в земята с прерязано гърло. Не, Синухе, умният винаги взема страната на победителя и това съвсем не го посрамва. По-уместно е да се похвали неговата мъдрост, защото тя облекчава и опростява живота му и му принася голяма полза.

Това сподели Каптах с мен, ала от неговата мъдрост виното загорча в устата ми. Размисляйки над думите му, онова, що ставаше под слънцето, ми се стори безсмислено, защото в огорчението си трябва да призная, че неговата мъдрост беше изсмукана от цялата мъдрост на земния живот и всичко, което се простираше извън нея, беше чисто въображение. Както седях в крепостта на Газа и долавях вонята на разлагащите се човешки кожи по стената, в съзнанието ми всичко започна да изглежда безсмислено. Героизмът беше безсмислен, съобразителността беше безсмислена, славата беше безсмислена, добрите дела не ми изглеждаха по-особени от лошите и аз не намирах разлика между едните и другите — всички човешки дела ми се струваха безсмислени. Но Каптах дочу отдолу врявата на пияните войници по саждивите улици на града и женския кикот от шатрите на търговците, потри самодоволно ръце и добави: