Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Тогава и на мен ми стана ясно, че за Каптах това бе единственият начин да се избави почтено от непосилния си дълг, защото хвърляше ловко заровете, особено ако сам си ги беше избрал. Затуй обещах да вложа цялото си умение и да накарам стареца да прогледне поне дотолкова, че да различава точките на заровете. В отплата Каптах обеща да изпрати на Мути толкова сребро, че да възстанови някогашната медникарска къща в Тива и да поминава добре в наше отсъствие. След тази спогодба поканих стареца да влезе и Каптах го увери, че ще му изплати дълга си, ако получи известна отсрочка. Аз пък прегледах очите му и установих, че неговата слепота не беше последица от мрака, а от старо очно заболяване, което не е било лекувано. На другия ден изцелих очите му с помощта на игла, както възвръщаха зрението в Митани. Но колко време щеше да вижда — това не можех да кажа, защото по очите, лекувани с игла, бързо се образува коричка и тогава човек завинаги остава слял.

Заведох Каптах и при Хоремхеб, който много се зарадва да го види, прегърна го, нарече го храбър юнак и го увери, че цял Египет му е благодарен за подвизите, извършени тайно и безкористно за благото на Египет. Но при тия думи физиономията на Каптах се удължи, той заплака, запролива сълзи и каза:

— Погледни корема ми, провиснал като сбръчкана торба и измършавял, докато се напрягах да ти служа. Погледни разранения ми задник и ушите ми, които плъховете в тъмницата на Газа прегризаха заради теб, Хоремхеб. Приказваш ми тука за благодарността на Египет, ала благодарността не вкарва ни троха в стомаха ми, нито пък наквасва гърлото ми с вино. Никъде не виждам чувалите със злато, дето ги обещаваше за подвизите ми, въпреки твърдото ми убеждение, че си запазил моя дял от голямата плячка, която си придобил. Не, Хоремхеб, не ти ща благодарността, ами искам като честен човек да си изплатиш дълговете, защото и аз самият имам дългове към други хора. Заради теб задлъжнях, и то по-тежко, отколкото можеш да си представиш.

Като го чу да говори за злато, Хоремхеб смръщи чело, нервно заудря със златния камшик по крака си и каза:

— Думите ти са досадни като бръмчене на муха, Каптах. Какви дивотии ми дрънкаш с мръсната си уста? Много добре знаеш, че от плячката не ти се полага нищо, а всичкото злато, което мога да докопам, използувам за войната срещу хетите. Аз самият съм сиромах и славата е единствената ми награда. Затуй те съветвам да избираш по-подходящо време, когато ще ми говориш за злато. Мога обаче да ти помогна, като наредя да заловят хората, на които си длъжник. Ще ги улича в някакви престъпления, ще ги окача на стената и така ще се избавиш от дълговете си.

Каптах отказа да погаси дълговете си по такъв безчестен начин, обаче Хоремхеб горчиво му се надсмя, шляпайки със златния камшик по крака си, и заяви:

— Всеки богаташ е престъпник, защото много злато се натрупва само с жестокост, изнудване и ограбване на бедните. Където има много злато, там винаги мога да скалъпя подходящо обвинение и никой не ще ме упрекне в несправедливост, а обвиняемият дълбоко в себе си ще знае, че е виновен. Да вземем например теб, Каптах. Защо е било необходимо Рою, началникът на Газа, да накара да те изтезават като сирийски шпионин и да те хвърлят в тъмницата? Макар че е побъркан, той е добър воин и трябва да е имал някаква причина за постъпката си.

В знак на невинност Каптах, без да се замисля, разкъса изящната си дреха, защото беше моя и разкъсването й ощетяваше не него, а мен. Заудря се в гърдите и завика: