Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Без знанието на Хоремхеб той накара да погубят писаря, който наравно с него бе изтърпял неволите на обсадата, а на хората си заповяда с кирки и лостове да разбият подовете на кулите и да издирят пропадналите магарешки подопашници. Щом видя тази разруха, Хоремхеб нареди да го затворят в стаята му и да го вардят, а от мен поиска лекарски съвет. Поговорих дружелюбно с Рою, макар че той нямаше вяра на приятелството ми, ами подозираше, че с хитрост гледам да стана началник на Газа, и казах на Хоремхеб:

— Този човек няма да се успокои, докато не изведеш войската си от Газа, та отново да затвори портите и като фараон да управлява града по собствено виждане.

— В името на Сет и всичките му дяволи — изруга Хоремхеб, — как да го сторя, преди корабите с нови войници, оръжия и провизии да са пристигнали от Египет, че да тръгна на поход към Йопия? Дотогава стените на Газа са единственото ми убежище. Напусна ли ги, ще изложа на опасност всичко постигнато досега.

Поколебах се малко, пък му рекох:

— Може би за него ще е по-добре, ако отворя черепа му и се опитам да го излекувам, защото докато си тук, той ще страда много и трябва да го държим вързан за леглото. Иначе ще вземе да посегне на себе си или на теб.

Ала Хоремхеб не се съгласи да отворя черепа на най-прославения египетски воин. Ако Рою умреше, можеше да пострада собственото му име, а аз не бях убеден, че ще остане жив. Трепанацията винаги е била несигурно и рисковано начинание. Затуй Хоремхеб ме изпрати при Рою и с усилията на дузина здравеняци успях да го завържа за леглото и да му дам приспивателно. Но в здрача на постелята очите му искряха зеленикави като на звяр, той се гърчеше и от яд, пяна излизаше по устата му, когато ми каза:

— Чакале Хоремхебов, аз все пак съм началник на Газа. Сега се сещам, че в крепостната тъмница има един сирийски шпионин, когото залових с примката си преди идването на твоя господар, но в залисията забравих да го окача на стената. Този шпионин е страшен хитрец и ми е ясно, че сигурно той е задигнал четиристотинте магарешки подопашника. Докарай го тук, за да изстискам от него тези проклети подопашници и най-сетне да заспя спокойно.

Той не преставаше да ме тормози с приказките си за сирийския шпионин, докато накрая ми дотегна, накарах да запалят факли и слязох в крепостната тъмница, където имаше много проядени от плъховете трупове, приковани с вериги към стените. Тъмничарят беше старец, който от дългогодишно пребиваване в подземията на Газа бе ослепял и без факла се оправяше през всички проходи. Запитах го за сирийския шпионин, заловен преди вдигането на обсадата, по той се кълнеше и ме уверяваше, че всички затворници отдавна били измрели, защото първо ги изтезавали при разпита, а сетне по заповед на Рою ги оставяли без храна и вода. Аз обаче познавах хората и поведението на стареца ми се стори подозрително. Затуй го притиснах и заплашвах, докато се просна пред мен и жално завика:

— Пощади живота ми, господарю, защото винаги съм служил вярно на Египет и в името на Египет съм измъчвал затворници и съм крал от храната им. Обаче този шпионин е необикновен човек, езикът му е вълшебен и чурулика като славей. Обеща ми голямо богатство, ако му давам да яде и остане жив до пристигането на Хоремхеб. Обеща също, че ако спася живота му, щял да възвърне зрението ми, защото той самият някога бил сляп, но един голям лекар излекувал едното му око и даде дума да ме заведе при този лекар, та да прогледна и да мога отново да заживея сред хората в града и да се наслаждавам на богатството си. Вече ми дължи над два милиона дебена злато за хляба и водата, които съм му давал. Не съм му казал, че обсадата е вдигната и Хоремхеб е пристигнал — нека ми задлъжнее още повече за хляба и водата, дето му ги давам всеки ден. Иска да го заведа тайно при Хоремхеб веднага след пристигането му и се кълне, че той щял да го освободи и да му подари златни огърлици. Вярвам му, защото едва ли някой може да устои на чуруликащия му език. Обаче при Хоремхеб смятам да го заведа чак когато дългът му стане три милиона дебена злато. Тази сума е кръгла и лесно мога да я запомня.

Докато го слушах, краката ми затрепераха и сърцето ми се размекна. Струваше ми се, че отгатвам за кого говори, но се престорих на равнодушен и му казах:

— Ех, старче, целият Египет ведно със Сирия не разполага с толкоз много злато. От думите ти личи, че този човек е голям шарлатанин и заслужава наказание. Веднага ме заведи при него и моли всичките си богове да не му се е случило нищо лошо, защото ще отговаряш със сляпата си глава.