Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Като плачеше горестно и призоваваше Амон на помощ, старецът ме заведе до една пещера, отделена от другите и замаскирана с камъни, за да не я открият хората на Рою. Осветих я с факлата и видях един мъж, прикован с окови към стената. Сирийската му дреха бе окъсана, гърбът му — разранен, а измършавелият му корем висеше като набръчкана торба между коленете. С едното око беше сляп, а с другото ме погледна, примигвайки, и го засенчи от светлината, която след седмиците, прекарани в мрак, му причиняваше болка.

— Ти ли си, господарю Синухе? — възкликна той. — Благословен да е денят, довел те при мен. Накарай обаче ковачите незабавно да разсекат тези вериги и ми дай делва с вино, за да забравя страданията. Нареди на робите да ме измият и да ме намажат с благовонни масла, защото съм свикнал на удобства и разкош, а тези остри камъни протриха кожата на задника ми. Няма да имам нищо против, ако ми стъкмиш мека постеля и пратиш няколко девици на Ищар да ми правят компания — коремът вече не ми създава мъчнотии в любовните наслади, макар че, ако щеш вярвай, за броени дни съм изял хляб за над два милиона дебена.

— Ех, Каптах — рекох аз, коленичих пред него и прегърнах нахапаните му от плъхове рамене. — Непоправим човек си ти! В Тива казваха, че си умрял, ала аз не повярвах, защото ми се струва невероятно някога да умреш. Най-доброто свидетелство за това е, че те намирам жив и здрав сред трупове тук, в тази тъмница на мъртвите, където може би всеки от окованите във вериги мъртъвци е бил по-почтен и по-мил на боговете от теб. Затуй се радвам много отново да те видя жив.

Но Каптах отбеляза:

— Май че продължаваш да си все същият празнодумец, господарю Синухе. Недей да ми говориш за богове, защото в неволята си призовах на помощ всички богове, даже вавилонските и хетските, без някой да ми помогне, та заради алчния тъмничар се наложи да изям всичкото си богатство. Помогна ми единствено нашият скарабей, като те доведе при мен. А началникът на тази крепост е луд човек и не дава вяра на нито една разумна дума. Накара хората си да ме оберат и да разпъват тялото ми по жесток начин, та ревях като бик. За щастие успях да опазя нашия скарабей. Като разбрах накъде вървят нещата, аз го скрих на едно място в тялото си, което като скривалище за богове несъмнено е срамотно, но на скарабея ще да е харесало, щом те доведе тук. Такова чудо може да се случи само благодарение на нашия свещен скарабей.

Той ми показа скарабея, все още омърсен от недостолепното скривалище. Накарах ковачите да разсекат веригите и внимателно поведох Каптах към жилището си в крепостта, защото беше слаб, пък и недовиждаше с непривикналото си на дневна светлина око. В жилището си наредих на робите да го измият и намажат с масло, да обръснат брадата му, да накъдрят косата му и да го облекат в изящен лен. Заех му една златна огърлица, гривни и други накити, за да може да се представи в подобаващ на достойнството му вид. Докато робите го обличаха и гласяха, той се тъпчеше с месо, пиеше вино и доволно се оригваше. В същото време тъмничарят плачеше и се вайкаше зад вратата, дращеше по нея, риташе я и викаше, че за живота си и за храната в тъмницата Каптах му дължал два милиона триста шестдесет и пет хиляди дебена злато. Понеже заради него бил излагал собствения си живот на опасност, като крадял хляб от оскъдните запаси на крепостта, нямало да му опрости нито един дебен от тази сума. Стана ми ясно, че в Газа не само началникът Рою беше побъркан. Накрая виковете и хленченето на стареца ми додеяха, та рекох на Каптах:

— Хоремхеб вече втора седмица е в Газа, а с мълчанието си старецът те е мамил, така че не му дължиш нищо. Ще накарам войниците да го набият, а ако е необходимо, може и главата му да откъснат, защото е подлец и виновник за смъртта на много затворници.

Каптах се сепна от предложението ми, оригна се няколко пъти, отпи от смесеното вино и отсече:

— Дума да не става. Аз съм честен човек, като търговец държа на името си и трябва да изпълня задължението си. Не желая да мамя никого, макар че навярно в цял Египет няма толкоз много злато, колкото дължа на оня дъртак. Пошегувах се с него и му обещавах всичко, каквото ми поискаше, понеже си мислех, че заради гламавщината на началника на Газа ще умра и няма да се стигне до разплащане. Ако знаех, че ще остана жив, щях да се преборя с исканията му, ала щом усетех миризмата на хляба в ръката му, от глад губех всяко желание да се пазаря.

Потърках очите и челото си, погледнах го стъписано и запитах:

— Ти наистина ли си Каптах? Не, не мога да повярвам. Изглежда май, че камъните на тази крепост са прокълнати и че всеки, който престои известно време тук, полудява. Сигурно и ти си се побъркал и вече не си предишният Каптах. Наистина ли смяташ да изплатиш на стареца целия си дълг и с какво? Нали след царството на Атон изгуби богатството си и би трябвало да си сиромах като мене?

Но замаян от виното, Каптах отговори: