Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Аз съм благочестив човек, почитам боговете и държа на думата си. Затуй смятам да изплатя дълга си до последния дебен, обаче старецът трябва да ми даде отсрочка. Не вярвам в своята простоватост да разбира колко злато му дължа и сигурно ще остане доволен, ако му отмеря някой и друг дебен, защото едва ли някога през живота си се е докосвал до злато. Предполагам, че ще ликува, ако получи от мен дори един дебен, но това не ме освобождава от дадената дума и от дълга ми. Вярно е, че не проумявам откъде ще намеря всичкото това злато, защото при размириците в Тива действително загубих много нещо. Наложи се да зарежа имота си и позорно да избягам, когато на робите и носачите им щукна, че съм ги бил предал на Амон, и искаха да ме убият. Обаче сетне в Мемфис направих големи услуги на Хоремхеб, а когато злобата на робите се простря до Мемфис и отново трябваше да бягам, направих му още по-големи услуги в Сирия, където живеех като търговец и продавах на хетите пшеница и зоб. По мои сметки Хоремхеб ми дължи най-малко половин милион дебена злато, още повече, че бях принуден да изоставя сделките си и с малка лодка да забягна в Газа, излагайки живота си на голяма опасност в морето. Друг изход нямах — хетите бяха побеснели, че конете им, хранени със закупена от мен зоб, се разболяваха. Но без да подозирам, с бягството си в Газа се изложих на още по-голяма опасност, защото побърканият началник на града накара да ме задържат и изтезават като сирийски шпионин и сигурно щеше да окачи кожата ми на стената, ако този гламав старец не ме беше скрил и не беше казал, че съм умрял в тъмницата. Затуй не мога да не му изплатя дълга си.

Докато говореше, аз прогледнах и разбрах, че именно Каптах е бил най-добрият служител на Хоремхеб в Сирия и главният сред шпионите му. Прежаднелият мъж, който през онази нощ пристигна в шатрата на Хоремхеб край планината на победата, беше закрил с ръка едното си око, за да покаже, че идва като пратеник на едноок човек. Проумявайки това, аз същевременно се досетих, че никой друг не би бил способен да се заеме с извършеното от Каптах в Сирия, защото в хитростта си той нямаше равен на себе си. Независимо от това аз казах:

— Възможно е Хоремхеб да ти дължи много злато, ала по-лесно ще изстискаш злато от камък, отколкото Хоремхеб да ти върне дължимото. Добре знаеш, че той никога не изплаща дълговете си.

— Така е — съгласи се Каптах. — Знам, че Хоремхеб е коравосърдечен и неблагодарен човек, по-неблагодарен от побъркания началник на Газа, на когото хетите с моя намеса прехвърляха пшеница в запечатани делви. Те мислеха, че делвите са пълни с отровни змии, които с много усилия и неприятности бях наловил в пустинята. За да се уверят, счупих една делва, змиите ухапаха трима хетски войници и те умряха за по-малко от една водна мярка време. Оттам насетне хетите не пожелаха да отварят делвите, пълни с пшеница, и ми плащаха добра цена за тях. Затуй всяко зрънце, дошло с ония делви в Газа, струва на Хоремхеб колкото злато, че и повече, защото пшеницата заслужаваше цената си, а позорният начин, по който началникът на Газа се отнесе с мен, я прави още по-скъпа. Разбира се, аз дори не си и представям, че Хоремхеб ще ми изплати дълговете си в злато. Но той трябва да ми предостави правото да се разпореждам и да събирам всички налози в пристанищата на превзетите сирийски градове, трябва да ми предостави цялата търговия със сирийска сол, както и много други привилегии, с които ще си възстановя дължимото от него.

Думите му издаваха хитра съобразителност, ала аз все пак запитах учудено:

— Нима цял живот смяташ да се напъваш и да се блъскаш, за да изкараш достатъчно злато и да се издължиш на тоя побъркан старец, дето квичи зад вратата?

Каптах отпи от виното, примлясна и каза:

— Дявол да го вземе, заслужава си човек да поседи някоя седмица върху твърдите камъни на тъмната пещера и да пие застояла вода, за да може да оцени напълно меките постелки, ярката светлина и вкуса на виното. Не, Синухе, не съм толкоз луд, за какъвто ме мислиш. Но дадената дума трябва да се удържи и затуй не ни остава нищо друго, освен както съм обещал — да възвърнеш зрението му, за да го накарам да играе с мен на зарове. Преди да ослепее от постоянната тъмнина, в която е принуден да живее, той е бил страстен комарджия. Смятам да играя с него на зарове и няма да имам нищо против, ако губи. Сигурно се досещаш, че възнамерявам да залагаме големи суми.