Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

На всеки жив защитник на Газа Хоремхеб връчи златна огърлица. Не му излезе особено скъпо, понеже бяха останали не повече от двеста боеспособни войници. Затуй беше истинско чудо, че са успели да задържат Газа. Предостави им също пленени от хетския стан сирийки, за да се любят с тях и да забравят преживените мъки. Но в изтощението си тези злощастни воини на Газа не можеха да се любят с жени, взеха да ги мушкат с копията и ножовете си и подобно на хетите се наслаждаваха на писъците им. По време на обсадата бяха усвоили от хетите много нови обичаи, например да одират кожата на живи пленници и да я окачват на стената. Но те самите твърдяха, че намушквали сирийките, защото били сирийки, и казваха: „Не ни показвайте сириец, защото веднага ще го хванем за гърлото и ще го удушим!“

На Рою Дебеловратия Хоремхеб подари огърлица от злато, емайл и зелени безценни камъни, както и златен камшик, а войниците си накара да викат в негова чест, така че стените на Газа се затресоха от техния възглас. Всички викаха чистосърдечно и се възхищаваха на Рою, комуто се бе удало да задържи Газа. Когато възгласите заглъхнаха, Рою недоверчиво опипа огърлицата на врата си и запита:

— За кон ли ме имаш, Хоремхеб, че ме окичваш със златен юлар? А този камшик от чисто злато ли е извезан или от сирийско с примеси? — Сетне добави: — Махни хората си от този град. Многочислеността им ме дразни и от гюрултията им нощем не мога да спя в кулата си, макар че по-рано спях сладко при трясъка на стеноломите и съскането на пожарите около мен. Махни ги от този град, защото в Газа аз съм фараонът. Разгневя ли се, ще накарам моите хора да насметат твоите и да ги изтрепят, ако не престанат да вдигат врява и да смущават съня ми.

Оказа се, че след прекратяване на обсадата Рою Дебеловратия наистина не го ловеше сън. Не помагаха нито приспивателните лекарства, нито виното. След пиене безсъницата му дори съвсем се влошаваше. Лежеше в постелята, прекарваше през ума си складовите описи на крепостта, които знаеше наизуст, и се мъчеше да си спомни и обясни за какво са били употребени всички запаси. Държеше да си спомни кое копие къде е било хвърлено и още куп дивотии държеше да си припомни, така че нямаше начин да заспи. Ето защо доста смирено отиде при Хоремхеб и му рече:

— Ти стоиш по-високо от мен и си мой повелител. Заповядай да ме накажат, защото съм длъжен да представя на фараона отчет за всичко, което ми е поверил, ала вече не съм в състояние да го сторя. Когато хетите хвърлиха в стаята ми пламнали гърнета, многобройните папируси изгоряха, а от дългото будуване паметта ми доста отслабна и сега не мога да си спомня някои неща. Всъщност спомням си всичко, само че в складовете освен другото трябваше да има четиристотин магарешки подопашника, които никъде не намирам. Складовите писари също не ги намират, макар всеки ден да ги пердаша, така че вече не могат ни да седят, ни да ходят, ами пълзят на четири крака по пода. Къде може да са се дянали тези четиристотин ремъка, след като отдавна сме изяли всички магарета в крепостта и подопашници не им трябват? В името на Сет и всичките му дяволи, нареди да ме набият публично, Хоремхеб, нареди да ме накажат заради четиристотинте подопашника, защото ме е страх от гнева на фараона и няма да посмея да застана с достойнство пред него, ако не ги открия!

Хоремхеб се опита да го успокои и каза, че на драго сърце ще му подари четиристотин магарешки подопашника, та наличността в складовете му да отговаря на папирусите. Обаче Рою още повече се разгорещи и извика:

— Ти явно ме подмамваш да заблудя фараона. Нали ако взема твоите подопашници, те няма да са същите, които фараонът ми повери заедно с командуването на Газа. Сигурно ми ги предлагаш, за да можеш да ме набедиш пред него в злоупотреба и да ме свалиш, понеже завиждаш на славата ми и искаш да станеш началник на Газа. Кой знае, може пък да си накарал разпасаните си войници да откраднат ония магарешки подопашници, за да ме злепоставиш пред фараона и да се домогнеш до командуването на Газа. Затуй отхвърлям подлото ти предложение и няма да приема твоите подопашници. Аз и моите хора ще отстояваме Газа дотогава, докато в нас все още има живот. А четиристотинте подопашника ще изровя, дори да се наложи да разкопая цяла Газа камък по камък!

При това изявление Хоремхеб се разтревожи за душевното му състояние и го подкани да замине при жена си и децата си в Египет, за да се съвземе от изпитанията по време на обсадата. По-добре да не беше го казвал, защото оттам насетне Рою беше убеден, че Хоремхеб гледа да заграби властта му и да му отнеме Газа. Затуй извика:

— Моят Египет е Газа, стената на Газа е моята жена, а кулите на Газа са моите деца! Но ако не намеря изчезналите магарешки подопашници, ще разпоря корема на жена си и ще откъсна главите на децата си!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия