Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Докато войската отдъхваше край планината на победата, Хоремхеб се съвещаваше със съгледвачите си, замисляше нови начинания и по всички възможни пътища отново изпрати нареждане до обсадената Газа: „Задръжте града!“ Той знаеше, че Газа нямаше да устои на обсадата за дълго, а за да превземе Сирия, на него му трябваше опорна точка на крайбрежието. В същото време сред хората си пусна мълва за богатствата на Сирия и за жриците от храма на Ищар, които по най-изкусен начин забавлявали храбрите воини. Не знаех какво още чака, докато една нощ откъм сирийската пустиня през загражденията се промъкна изтощен и прежаднял мъж, предаде се и поиска да разговаря с Хоремхеб. Войниците се присмяха на наглостта му, ала Хоремхеб го прие и щом застана пред него, мъжът се поклони дълбоко с отпуснати пред коленете ръце, макар че облеклото му беше сирийско. Сетне притисна длан върху едното си око, сякаш го болеше. Като видя това, Хоремхеб запита:

— Да не би торен бръмбар да ти е ужилил окото?

Случайно се намирах в шатрата на Хоремхеб и този въпрос ми се стори нелеп, защото торният бръмбар е безобидна живина и не жили. Обаче прежаднелият мъж отговори:

— Окото ми наистина е ужилено от торен бръмбар, понеже в Сирия има десет пъти по десет торни бръмбари и всичките са много отровни.

— Добре дошъл, храбри юнако! — поздрави го Хоремхеб. — Можеш да говориш спокойно, защото този лекар в шатрата ми е глуповат и нищо няма да разбере.

Тогава шпионинът каза:

— Господарю Хоремхеб, сеното пристигна.

Друго нищо не добави, ала от думите му се досетих, че беше шпионин на Хоремхеб. Хоремхеб бързо излезе от шатрата, нареди да запалят сигнален огън на билото и миг след това по всички била от планината на победата до Долната земя пламнаха сигнални огньове. По този начин той изпрати заповед в Танис флотата да отплава за Газа и да влезе в бой със сирийските кораби, ако битката не може да се избегне.

На другата сутрин Хоремхеб накара да надуят тръбите и през пустинята войската потегли към Сирия. Разузнавателни отреди от бойни колесници препускаха пред войниците, прочистваха пътя от врагове и определяха местата за стануване по време на похода. Умът ми не побираше как Хоремхеб можеше да рискува сблъсък с хетите в открита местност. Ала войниците охотно го съпътствуваха, мечтаейки си за богатствата на Сирия и за обилна плячка, макар че като ги гледах, техните лица ми се струваха белязани от смъртта. Нямаше какво да сторя, качих се на паланкина си, последвах ги и зад нас остана планината на победата, останаха костите на хети и египтяни да се белеят в мир и сговор сред заградената с препятствия долина.

3

Сега иде ред да опиша войната в Сирия, ала нямам много за разказване, понеже от военни работи не разбирам. На мен всички битки, всички пламнали градове и ограбени къщи, ридаещите жени и обезобразените трупове ми изглеждат еднакви, където и да се натъкна на тях. Ако опиша всичко видяно, разказът ми ще стане еднообразен, защото войната в Сирия продължи три години, беше жестока и безпощадна война и отне живота на много хора, така че сирийските села запустяха, овощните градини бяха унищожени и градовете се обезлюдиха.

Най-напред трябва да разкажа за хитроумието на Хоремхеб. Той неустрашимо накара войниците си да сринат издигнатите от Азиру гранични камъни и да нахлуят в Сирия, остави ги да плячкосват селата и да изнасилват сирийските жени, за да добият представа какъв вкус имат плодовете на победата. Насочи се към Газа, а като прозряха намеренията му, хетите съсредоточиха войската си в равнината край града, за да пресекат пътя му и да го разгромят, защото равнината беше удобна за воюване с колесници и те не се съмняваха в победата си. Но зимата отдавна беше настъпила, така че те трябваше да изхранват конете си със сухо сено й зоб, които закупуваха от сирийските търговци. Преди сражението конете им заболяха, едва се държаха на краката си, изпражненията им станаха зеленикави и воднисти и много от тях измряха. Затуй колесниците на Хоремхеб можаха да поведат равностоен бой с техните колесници и след като ги разгромиха, той с лекота разпръсна уплашените им пехотинци. Неговите копиеносци и стрелци довършиха подетата от колесниците работа и хетите претърпяха най-голямото поражение, което някога им е било нанасяно. В равнината останаха да лежат толкова хетски и сирийски трупове, колкото египетски, и оттогава й остана името Равнината на човешките кости. Щом превзе стана на хетите, Хоремхеб веднага заповяда да се изгорят запасите им от сено и зоб, защото в тях бяха примесени отровни растения, предизвикали заболяването на конете. Но тогава още не знаех как Хоремхеб бе съумял да уреди това.