Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Сред целия този ужасен безпорядък Хоремхеб сновеше между войниците си, ругаеше ги с грозни думи, пошляпваше ги благосклонно със златния си камшик, заговаряше по име отличилите се в боя и ги наричаше свои чеда и мили дръгливци. Заповяда да им раздадат вино и бира и им разреши да оберат всички загинали — както хети, така и египтяни, за да имат чувството, че са се сдобили с плячка. Но за него най-драгоценната плячка бяха тежките колесници и неувредените коне, които необуздано хапеха и ритаха около себе си, докато не ги нахраниха и напоиха досита. Хората на Хоремхеб, които знаеха как да се отнасят с конете, им говореха ласкаво и ги увещаваха да преминат на египетска служба. Макар и страшни, конете са умни животни и разбират човека. Затуй те склониха да служат на Хоремхеб, щом получиха предостатъчно зоб и вода. Не ми е ясно само откъде знаеха египетски, след като бяха свикнали единствено с непонятната хетска реч. При все това войниците на Хоремхеб твърдяха, че схващали всичко, каквото им се говорело. Не можех да не им вярвам, като виждах как тези едри, буйни животни им се подчиняваха и им позволяваха да снемат тежките, сгорещени вълнени чулове от техните потни гърбове.

Още същата нощ Хоремхеб изпрати вест до разбойниците и четниците от двата фланга и подкани всички смелчаци да се присъединят към неговите дръгливци като бойци на колесници, тъй като пустинните обитатели умееха да се оправят с конете по-добре от египтяните, които се плашеха от тези животни. Всички коневъди възторжено откликнаха на повика му и се зарадваха много на тежките колесници и разкошните коне. Не по-малко радостни бяха вълците, чакалите и лешоядите от пустинята, които на големи глутници и ята дойдоха и заръфаха труповете, без да правят разлика между египтяни и хети.

Но за всичко това нямах време да размислям, понеже бях затрупан с работа: лекувах пострадалите, зашивах рани, намествах изметнати крайници и отварях черепи, раздробени от хетските боздугани. Въпреки многобройните помощници при рязането на крайници и зашиването на рани тази работа ми отне три денонощия, докато превързах всички ранени, а междувременно измряха ония, чиито рани трудно можеха да се излекуват. Обаче докато работех, аз нямах никакво спокойствие и в ушите ми отекваше шумът от непрекъснатите схватки, защото хетите още не вярваха в поражението си. На следващия ден те нападнаха с леки колесници, за да си възвърнат отнетите тежки колесници, а дори и на третия ден се опитаха да пробият загражденията, защото не смееха да се приберат в Сирия и да разкажат на висшите си военачалници за своето поражение.

Ала на третия ден Хоремхеб вече не се задоволяваше само да се отбранява — нареди да отстранят препятствията и изпрати своите дръгливци и пленените бойни колесници да се бият. Те подгониха леките колесници на хетите и ги разпръснаха, претърпявайки все пак големи загуби, защото хетите бяха по-бързи и по-навикнали да воюват с колесници, така че на мен пак ми се отвори много работа. Но Хоремхеб смяташе тези загуби за неизбежни, понеже новите му дръгливци само в боя можели да се научат как се управляват коне и колесници и по-добре било да се обучават, когато противникът е сломен и уплашен, а не когато отпочинал и екипиран разгръща бойните си колесници срещу египетските.

— Ако на бойните колесници не противопоставим бойни колесници, ние никога няма да превземем Сирия — казваше той. — Цялата тази война на скрито зад препятствията е детска игра и с нея няма да постигнем нищо, дори да възпрем нашествието на хетите в Египет.

Той много се надяваше хетите да нападнат и с пехотата си, защото в пустинята без достатъчно водни запаси тя щеше да се превърне в лесна плячка за него. Но хетите бяха умни и прозорливи и задържаха хората си в Сирия, надявайки се от своя страна, че главозамаян от успеха си, Хоремхеб ще насочи войската си от пустинята към Сирия, където пък тя щеше да стане лесна плячка за отпочиналите и опитни хетски войници и колесници. Все пак тяхното поражение създаде голямо безпокойство в Сирия, доста градове вдигнаха бунт срещу Азиру и му затвориха портите си, защото неговото властолюбие и алчността на хетите им бяха дотегнали, та разчитаха при една светкавична победа да получат благосклонността на Египет. Всъщност сирийските градове живееха във вечни разпри помежду си, а шпионите на Хоремхеб подхранваха вълненията сред гражданите и разпространяваха ужасяващи слухове, с които преувеличаваха разгрома на хетите в пустинята.