Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Докато леките колесници на хетите потегляха напред, видях нещо изумително: Хоремхеб, който беше сред войниците си, тръгна към препятствията и се затича сам право срещу трополящите бойни колесници. Познах го веднага, понеже превишаваше с една глава всички дребни обитатели от поречието на Нил. Като го зърнах, аз скочих, изпищях и стиснах пестници, но Хоремхеб хвана едно забито от хетите копие, на чийто край се ветрееше байраче, и го запрати надалече, където то отново се заби и остана да стърчи в пясъка. Воинският му ум работеше по-бързо от ума на всички останали и той преди тях бе прозрял предназначението на белязаните копия. Преди нападението хетите бяха изпратили на невпрегнати коне най-опитните си бойци, за да означат с копия и байрачета местата, където препятствията бяха най-слаби и пробивът можеше да се удаде най-лесно.

Сред египтяните единствено Хоремхеб отгатна това и прояви самообладание, като запрати копието на друго място, за да заблуди хетите. Няколкото войници, които последваха примера му и изтичаха към препятствията, само грабваха копията и се връщаха обратно, отнасяйки байрачетата като боен трофей, ала и това допринасяше за всяване на смут в хетското нападение. Според мен онази сутрин само пъргавият ум на Хоремхеб спаси Египет, защото, ако на хетите се бе удало да съсредоточат първия си удар с все сила на местата, които ездачите с копията си бяха отбелязали за насочване на пробива, египтяните едва ли щяха да ги отблъснат.

Тогава още не бях осъзнал всичко това и спускането на Хоремхеб срещу нападащите в боен ред колесници ми се стори безразсъдна хлапашка постъпка, аз го укорявах и си мислех, че със своя пример искаше само да окуражи хората си. Та нали няма по-голям героизъм от това, да се втурнеш сам през открита местност срещу задаващите се бойни колесници? Но опитният воин явно може да го извърши, без да се излага на особена опасност, ако правилно прецени силите и умението си и бързината на бойните колесници и ако успее да се върне в убежището, преди колесниците да го връхлетят. Следователно Хоремхеб вероятно не бе рискувал живота си, обаче подвигът му въодушеви цялата войска и тя шумно възхваляваше неговата смелост, забравяйки за опасността.

Когато Хоремхеб се върна при войниците в укритията, леките колесници на хетите достигнаха препятствията и като многобройни клинове се врязаха в тях, следвайки означенията на байрачетата. При този първи сблъсък настъпи неописуем шум и грохот, от копитата на конете и изпод колелата на колесниците се вдигна такава гъста пушилка, че от склона повече не можех да следя хода на битката. Успях само да видя, че стрелците повалиха няколко коня още преди да стигнат препятствията, но хетите умело заобиколиха обърнатите колесници и продължиха устрема си. Впоследствие узнах, че макар и с големи загуби, леките колесници преодолели на две места всички препятствия, без обаче да продължат напред. Спрели на групи и бойците скочили от тях да отстранят канарите и да проправят път за тежките колесници, които изчаквали реда си пред загражденията извън обсега на стрелите.

При този успех на хетите опитният воин би сметнал всичко за загубено, обаче необучените блатни плъхове на Хоремхеб виждаха само как конете в предсмъртна агония се гърчеха край препятствията и се мятаха в рововете. Виждаха, че хетите са понесли големи загуби и са прекратили набега си, и решиха, че са ги спрели със собственото си юначество и умение. Затуй, ревейки от възторг и от страх, те се спускаха към спрелите колесници, пълзешком се промъкваха да прережат сухожилията на конете и издърпваха колесничарите, а стрелците поразяваха със стрелите си ония, които търкаляха канари встрани от пътя. Хоремхеб ги остави да се налудуват и те се възползваха от численото си превъзходство. Плениха много колесници и запъхтени от възбуда, ги предоставиха на дръгливците на Хоремхеб, понеже сами не можеха да се оправят с тях — увисваха уплашено на конските юзди и се бояха да не паднат от колесниците, когато се покатереха отгоре им. Хоремхеб не им даваше да разберат, че с пристигането на тежките колесници битката щеше да приключи, ами разчиташе на късмета си и на дълбокия ров, който беше наредил да изкопаят и покрият с храсти и съчки в долината зад войската. Дотам леките колесници не бяха стигнали, предполагайки, че вече са преодолели всички заграждения.