Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Задръж си златото или го подели между нещастните си плъхове, та преди да умрат, поне за миг да се почувствуват богати. Няма съмнение, че утре ще погинем до крак, след като ни вкара в клопката на тази ужасна пустиня. Ако лекувам усърдно тези плъхове, върша го само заради себе си, защото ми се струват единствените мъже в цялата войска, които умеят да се бият. Останалите и най-вече тия, дето пристигнаха с мен, ще си изгубят ума, ще писнат и ще хукнат да бягат при появата на първите хети. Виждал съм ги да се стряскат, когато в тъмното изпука клонка, и съм ги чувал в един глас да призовават египетските богове на помощ, щом някой заек изскочи на пътя им в пустинята. Храбри са безспорно, когато един другиму си чупят главите по улиците на Тива. На големи шайки може би ще се осмелят да прережат гърлото на самотен минувач, за да му задигнат кесията, ала в пустинята са като овце, които си повел на заколение — следват те с кротко блеене, готови в следващия миг да се разбягат като обезумели. Затуй само заради себе си лекувам твоите дръгливци и се надявам, че благодарение на тяхната смелост някакъв невероятно щастлив обрат ще ни помогне да се спасим. И все пак по-разумно би било да подбереш най-бързите коне, да се качиш на лека колесница, да ме вземеш със себе си и тогава може би ще се доберем живи до Долната земя. Там би могъл да събереш нова, по-добра войска.

Хоремхеб потърка нос с дланта си, погледна ме лукаво и каза:

— Твоят съвет подхожда на мъдростта ти, Синухе, и ако бях разумен, сигурно отдавна щях да го последвам. Но аз обичам дръгливците си и не можех да ги оставя да измрат в пустинята. Не би било трудно аз самият да се измъкна, да наредя да унищожат водохранилищата и да отложа войната за идната година. Всъщност не мога да обясня защо не избягах, както би постъпил на мое място всеки разумен човек. Сетне щях да издигна паметник на тези плъхове, щях да изсека имената им върху камък и с това да ги увековеча. Аз обаче не го сторих и сега нямаме друг изход, освен да победим хетите тук, в пустинята. Ето колко проста е работата, Синухе! Ще победим хетите, понеже нямаме друг изход! Вероятно постъпих много умно, като повиках войската си в пустинята, защото тук войниците няма накъде да бягат и волю-неволю ще трябва да се бият за живота си. Но най-добре ще е сега да ида да поспя в талигата си и да пийна вино, та утре да съм махмурлия. Тогава съм много раздразнителен и се бия по-добре, отколкото с трезва глава!

Той отиде при колесницата си, надигна една делва и в настъпилата тишина дочух виното да бълбука в устата му, докато някъде отдалече отново прозвуча трясък на бойни колесници и тревожен вик на египтяни, разбягали се презглава от загражденията. Понеже хората му го поглеждаха завистливо, Хоремхеб протягаше делвата на всеки минаващ покрай него, сиреч даваше им да пият от същата делва, от която пиеше той. Хем ги поеше, хем ги хокаше:

— Само цапате делвата с мръсните си муцуни, а стомасите ви са бездънни мехове и ще ми излочите виното, без да мога да се напия като хората!

Така мина нощта и утрото се надигна от пустинята като сивкав призрак, довеждайки със себе си лешояди и миризмата на смърт. Отвъд загражденията лежаха мъртви коне и обърнати колесници, а лешоядите изкълваваха очите на паднали от колесниците хети. На зазоряване Хоремхеб накара да надуят тръбите, свика войската в подножието на планината и произнесе реч.

2

Докато в пустинята хетите гасяха огньовете си с пясък, впрягала конете и точеха оръжията си, Хоремхеб, облегнат на грапава скала и закусвайки с парче сух хляб и глава лук, се обърна към войниците си със следните думи:

— Погледнете пред себе си и ще видите чудо невиждано! Амон просто е вкарал хетите в ръцете ни и днес ни предстоят велики дела. Както забелязвате, хетската пехота не е пристигнала — спряла е в края на пустинята, понеже няма достатъчно вода. Ако хетите държат да продължат похода си срещу Египет, бойните им колесници трябва да проправят път и да завладеят водохранилищата. Още отсега конете им жадуват и им липсва зоб, защото оттук до Сирия аз изгорих всичките им запаси и с чукове натроших делвите с вода. Затуй днес колесниците им трябва да си пробият път. В противен случай хетите ще трябва или да се върнат в Сирия, или пък да се разположат в очакване на продоволствие, без да могат да се бият. Ако са разумни, ще се откажат да воюват и ще се върнат в Сирия. Те обаче са алчни хора, вложили са всичкото сирийско злато и сребро в делвите, които стоят пълни с вода в пустинята зад нас, и без бой няма да се откажат от тях. Казвам, че Амон ги е вкарал в ръцете ни, понеже щом се устремят срещу нас, конете им ще се заплетат в нашите препятствия и те няма да могат да се възползуват от силата си, която се крие в неотразимия набег на колесниците им. Рововете, които изкопахте самоотвержено и без да жалите сили, канарите и опънатите въжета ще притъпят остротата на тяхната атака.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия