Хоремхеб изплю люспа от лука, отново захапа коравия хляб със силните си челюсти и запредъвква, докато войниците затропаха с крака и нетърпеливо завикаха като деца, които настояват за още приказки. Тогава Хоремхеб смръщи чело и каза:
— В името на Сет и всичките му дяволи, войсковите пекари с миши тор ли са омесили хляба, или този гаден вкус в устата ми иде от махмурлука? Трябва да знаете, мои блатни плъхове, че нощес не можех да не се напия от радост при мисълта как тъпоумието на хетите ще ги вкара в обсега на вашите копия. Обаче заради мишия тор ще наредя да окачат двама пекари на стената с главата надолу. Ще го сторя заради благородната си уста, а не заради вас, така че излишно е да се хилите и да мучите като говеда отпреде ми. Според мен вас дори със смлени фъшкии могат да ви хранят. Това хич не ме вълнува, защото фъшкиите от конете на моите дръгливци са по-ценни от паплач като вас. Боя се, че в некадърността си ще отървете хетите от ръцете ми, понеже не сте никакви войници, ами вонливи блатни плъхове. Затуй трябва да ви напомня, че коловете, дето ги държите в ръцете си, са копия и че остриетата им не служат за почесване по гърба, а за да мушкате с тях хетите. На стрелците обръщам внимание да не се смятат за големи герои, като звънтят с тетивата на лъковете си, изстрелвайки стрелите нагоре и крещейки по детински: „Вижте колко високо излетя стрелата ми!“ Ще насочвате стрелите си срещу хетите, а ако умеехте да се целите като истински войници, щяхте да ги улучвате в очите. Струва ми се обаче съвсем безполезно да ви давам такива наставления, поради което ви приканвам да се мерите само в конете. Те са по-едра цел, а човек, застанал в колесница, едва ли ще улучите. Колкото по-наблизо оставяте конете да дойдат, толкоз по-сигурно ще ги умервате въпреки неумението си. Съветвам ви да изчаквате приближаването на конете, защото всеки, който пилее стрелите, ще го напердаша със собствените си ръце и ще съжалява, че е доживял този пердах. Не можем да си позволим да прахосваме нито една стрела. Припомнете си, че остриетата са изковани от накити, които египтянките са носили на гърдите си, и от гривни, украсявали глезените на момичетата от публичните домове, ако тази представа ви доставя удоволствие. На копиеносците препоръчвам: когато конете се зададат, опрете копието с две ръце на земята и го насочете към корема им. Така няма да пострадате, а ще успеете навреме да отскочите встрани, преди конете да се стоварят отгоре ви. Ако паднете на земята, с ножа си прережете сухожилията на краката им, защото това е единственият начин да се спасите, преди колелата да ви прегазят и да ви натрошат кокалите. Така стоят нещата, блатни плъхове от Нил.
Той с погнуса помириса хляба в ръката си, захвърли го и надигна една делва, та да потисне махмурлука с вода. Сетне продължи:
— Всъщност май че няма смисъл да ви приказвам и да си хабя съветите, защото щом чуете бойния вик на хетите и трясъка на колесниците им, вие така или иначе ще се разциврите и ще пъхнете глави в пясъка, понеже не можете да се сврете в полите на майките си. Ето защо трябва да ви кажа, че ако на хетите се удаде да пробият и да достигнат водните запаси зад нас, до довечера всеки от вас ще бъде мъртъв. Тогава в най-добрия случай кожите ви след няколко месечини ще висят като пазарски чанти под мишниците на бабките в Библос и Сидон, при положение че не ревете от стените с раздробени крайници или не въртите с избодени очи мелничните камъни в стана на Азиру. Това ни чака, ако хетите пробият, защото тогава ще бъдем обкръжени, няма да имаме възможност за измъкване и ще загинем до крак. Но ви предупреждавам, че ние и сега нямаме възможност да се измъкнем. Ако изоставим построените от нас заграждения и тръгнем обратно, хетските бойни колесници ще ни пометат, както разливът помита сухите сламки. Казвам ви го, да не би някому да щукне да побегне презглава към пустинята. А за да не бъркате посоката, в която се намира врагът, ще поставя моите петстотин храбри дръгливци на прилично разстояния зад вас, та да има на какво да се посмеят, докато вие се биете. Те безспорно са заслужили това развлечение, а всеки, който понечи да бяга или обърка посоката, ще го убиват с ножа си или ще му извършват оная операцийка, с чиято помощ буйният бик бива превръщан в кротък впрегатен вол. Та запомнете, че ако смъртта се зададе насреща ви, зад вас тя ви очаква още по-сигурно. Ала насреща ви се задава също победата и славата, защото не се съмнявам, че ако всеки се напрегне, днес ще победим хетите. Да, драги мои плъхове, всички ние ще сърбаме една и съща каша и нямаме друг изход, освен да разгромим хетите. А пък за техния разгром няма друго средство, освен да ги сгащим, да им нацепим кожата с разните оръжия, които сте получили в ръцете си, и да пуснем кръвта им да изтече. Това е единственият изход и затуй ще ви придружавам, редом с вас ще се бия с камшик в ръка и няма да е моя вината, ако камшикът ми плющи по-често по вас, отколкото по хетите. Това ще зависи изцяло от самите вас, юначни мои плъхове.