Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Но Хоремхеб нямаше намерение да ги остави да се съвземат от стъписването. Той нареди да надуят тръбите и оповести на войската си, че със своето чудотворство е възпрял колесниците и сега хетите са безпомощни. Стрелците си изпрати по склоновете да всяват със стрелите си смут сред противника, а други накара да метат с клонки и метли, та да се вдигне още повече прах — отчасти за да затрудни хетите, отчасти за да попречи на хората си да видят какво страшно количество хетски колесници бяха останали здрави и боеспособни.

На част от войниците си заповяда да свличат камъни от склоновете и да запушат проходите в загражденията, за да направи победата си пълна и да плени хетските колесници непокътнати.

В същото време полковете леки колесници на хетите се бяха разположили в пустинята, за да напоят конете си, да оправят сбруята им и да подменят строшените спици по колелата на колесниците. Те виждаха пушилката между хълмовете, чуваха виковете и трясъка на оръжията и бяха убедени, че тежките колесници преследват египтяните из околността и ги изтребват като плъхове.

Под прикритието на облаците прах Хоремхеб изпрати най-храбрите си копиеносци при рова, за да не допускат хетите да измъкват другарите си от него или да го запълват. Останалите войници накара да търкалят или влачат камъни, за да оградят колесниците на ограничена площ без пространство за движение и — ако е възможно — да ги откъснат една от друга. Скоро по склоновете на хълмовете към колесниците се затъркаляха големи камъни, защото египтяните открай време изкусно са боравили с камъка, а сред войниците на Хоремхеб мнозина бяха усвоили това умение в каменоломните.

Хетите много се обезпокоиха, че облаците прах не се слягаха и те не можеха да видят какво става около тях, а стрелите ги поваляха, докато стояха в колесниците и се взираха наоколо. Командирите им спореха помежду си, защото подобно нещо никога не им се беше случвало и не знаеха как да постъпят, след като в занятията им не ги бяха научили как се постъпва при такова положение. Затуй си губеха времето в спорове, а от няколкото колесници, които изпратиха сред облаците прах да разузнаят разположението на египтяните, не се завърна нито една — конете им се препъваха в камъни, копиеносците на Хоремхеб смъкваха колесничарите и ги погубвала. Най-сетне хетските командири решиха чрез зова на тръбите да съберат колесниците и се приготвиха с пристъп да се върнат в пустинята, за да прегрупират войската си. Обаче поемайки обратно по пътя, по който бяха дошли, те не можаха да го познаят — конете им се заплитаха във въжета и примки, камъни преобръщаха тежките им колесници, така че в края на краищата те се видяха принудени да слязат от тях и да се бият пешком. Бяха храбри мъже и опитни воини и избиха много египтяни, ала бяха свикнали да се сражават не пешком, а от висотата на колесниците си. Затуй войската на Хоремхеб ги победи, но битката трая чак до вечерта.

На свечеряване откъм пустинята подухна вятър, разнесе облаците прах над долината и разкри полесражението и страшния разгром на хетите. Те бяха загубили повечето от тежките си колесници, а друга голяма част се бяха озовали без повреди ведно с конете и снаряжението си в ръцете на Хоремхеб. Но въпреки това хората на Хоремхеб, изнемогнали и възбудени от яростта на битката, от раните си и от миризмата на кръв, изтръпваха при вида на собствените си загуби, защото в долината лежаха много повече трупове на египтяни, отколкото на хети. Ония, дето бяха останали живи, си казваха в ужас:

— Страшен беше днешният ден и добре, че по време на боя не се оглеждахме. Ако бяхме забелязали колко многочислени са хетите и колко от нашите другари са загинали, сигурно щяхме да си глътнем езика и нямаше да се сражаваме така лъвски, както се сражавахме.

Като съзираха размерите на поражението си, последните останали живи хети, които продължаваха да се съпротивляват иззад колесниците и убитите коне, избухваха в плач и викаха:

— Свършено е с тежките ни колесници, с цвета и гордостта на нашата войска. Небето и майката земя ни изоставиха и тази пустиня навярно принадлежи вече не на майката земя, а на всички дяволи. Затуй по-добре да сложим оръжие, вместо да се бием нахалос.

Те забиваха копията пред себе си, захвърляха оръжията и вдигаха ръце. Хоремхеб нареди да бъдат завързани с въжета, както се завързват пленниците, и всички блатни плъхове от Нил тичаха да им се дивят, да опипат раните им, да отмъкнат крилатите слънца и двуострите брадви от шлемовете и дрехите им.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия