Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Докато хети и сирийци търсеха убежище в укрепените градове и гарнизони на цяла Южна Сирия, Хоремхеб настъпи към Газа и разгроми обсадата на града. Същевременно в пристанището на Газа влезе — макар и в окаяно състояние — египетската флота. Много кораби продължаваха да горят след битката, траяла два дни в морето пред Газа. Тази битка бе останала нерешена, тъй като египетската флота се бе укрила в пристанището на града, при което немалко кораби бяха получили повреди от пристанищните заграждения, преди предпазливият началник на Газа да прояви доверие и да ги отстрани. Но обединената сирийско-хетска флота също се бе оттеглила в Тир и Сидон да оправя щетите си. Така битката бе останала нерешена, понеже двете страни се бяха разбягали. Все пак Хоремхеб вече можеше да превозва по море провизии и войска до Газа, да попълва запасите си и с кораби да връща в Египет ранените и осакатените си войници.

Денят, в който портите на непревземаемата Газа се отвориха за войските на Хоремхеб, продължава да се празнува тържествено в цял Египет. Този зимен празник е посветен на Сехмет и на него малчуганите се бият със сопи и копия от тръстика, възпроизвеждайки обсадата на Газа. Едва ли някой друг град е бил отбраняван по-храбро от Газа и нейният началник с право се прочу по време на защитата. Затуй ще спомена името му, макар че за голям мой срам беше видял как в кош с тръстиково въже ме изтеглят по стената на Газа. Казваше се Рою.

Хората му го наричаха Дебеловратия — прозвище, което според мен дава точна представа за външността и нрава му, защото по-упорит и по-недоверчив човек не съм виждал. След победата си Хоремхеб трябваше да накара цял ден да тръбят пред Газа, дорде Рою се съгласи да отвори портите. Ала дори и тогава той пусна отпърво само Хоремхеб, за да се увери в самоличността му, понеже се съмняваше да не е предрешен сириец. Когато най-сетне му стана ясно, че Хоремхеб е сразил хетите, че обсадата е вдигната и за Газа не съществува опасност, той не прояви особена радост. Остана си постарому навъсен и никак не му харесваше, че като главнокомандуващ Хоремхеб стои по-горе от него в Газа и му заповядва, защото по време на дългогодишната обсада бе свикнал да се чувствува повелител на всички.

За този Рою Дебеловратия си заслужава да се разкаже по-подробно, понеже беше особняк и с упорството си предизвика доста неразбории в Газа. Упорството му изглеждаше налудничаво и главата му не бе наред, но ако не беше такъв, хетите и Азирувите войски сигурно отдавна щяха да превземат Газа. Струва ми се, че на някоя друга служба не би постигнал успех, ала по волята на боговете или по щастлива случайност бе попаднал на мястото, отговарящо най-добре на способностите му. Заради постоянната му заядливост и опърничавост първоначално го бяха прогонили в Газа, която в сравнение с другите сирийски градове беше малко, незначително селище, подходящо за изгнание, и едва по-сетнешните събития увеличиха важността му. Всъщност тъкмо Рою го направи значим град, като не допусна Азиру да го завладее, докато другите сирийски градове се предаваха.

Но нека първо да разкажа как пристигнахме в Газа и как изглеждаше градът при нашето пристигане. Вече описах градските стени, които бяха толкова високи, че треперех да не си строша главата, когато Рою нареди да ме издърпат с въже покрай тях, след като по-напред ми бе изгорил ръцете и коленете с вряла смола. Тези стени спасиха Газа, защото бяха иззидани от огромни каменни блокове, а основите им съществуваха от незапомнени времена, та никой не знаеше кой ги е полагал и сред народа се говореше, че ги били полагали великани. Затуй даже хетите бяха останали безсилни пред тези зидове, обаче голямото им воинско умение личеше от това, че с каменометите си бяха успели да срутят част от стените, а подкопавайки ги под прикритието на щитовете си, бяха съборили една стражева кула.

Старият град във вътрешността на стените до голяма степен беше опожарен и нито една постройка нямаше здрав покрив. Новия град, разположен извън стените, Рою Дебеловратия бе наредил да изгорят и разрушат веднага щом узнал за бунта на Азиру. Сторил го по собствено усмотрение само затуй, защото всички негови съветници били против, а жителите на града надали вой и го заплашили, ако посегне на града им. С това си деяние Рою, без да подозира, предизвикал преждевременно въстание сред сирийското население на Газа. Защото замисълът на Азиру бил градовете с египетски гарнизони да въстанат едва при пристигането на неговите войски и колесници. Така със силите на своя гарнизон Рою успял да потуши въстанието, без да иска помощ, която Ехнатон бездруго нямаше да му изпрати. Потушил го кърваво и всял сред жителите на града такъв страх, че никой вече не смеел да помисли да се вдигне срещу него.