Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Заловели ли някого с оръжие в ръка и той се помолел за милост, Рою казвал: „Наложете го с тояги, загдето ми досажда с хленча си за милост!“ Ако ли пък някой се предадял, без да моли за милост, Рою се разгневявал и казвал: „Строшете главата на този непокорен бунтовник, който се осмелява да вири нос пред мен!“ Когато жени с децата си идвали да измолят пощада за мъжете и бащите си, той безжалостно нареждал да ги погубят, казвайки: „Избийте цялата тази сирийска сган, която не проумява, че моята воля се извисява над тяхната, както небето се извисява над земята!“ Така никой не можел да му угоди, във всяка дума долавял обида и възражение. Напомнели ли му, че фараонът не позволява да се пролива кръв, той казвал: „В Газа аз съм фараонът!“ Такова страхотно самочувствие имал, но трябва да призная, че така говорел едва когато войските на Азиру обкръжили града.

И все пак обсадата на Азиру била хлапашка лудория в сравнение със системната, жестока обсада на хетите. Те денонощно обсипвали крепостта и къщите с огън, хвърляли отровни змии, затворени в глинени гърнета, които се пръскали по градските плочници, с катапултите си мятали разложени трупове и завързани египетски пленници, които се разбивали о зидовете. Когато пристигнахме в Газа, само малка част от жителите й бяха останали живи. От развалините на опожарените къщи видяхме да се измъкват няколко заприличали на сенки жени и старци. Всички деца в Газа бяха измрели, всички мъже бяха издъхнали под камшика на Рою, оправяйки до изнемога повредите в стените. Никой от оживелите не изпитваше радост при вида на влизащата през порутените порти египетска войска — жените заканително размахваха костеливи юмруци и викаха, а старците ни проклинаха. Хоремхеб се разпореди да им раздадат зърно и бира, но още същата нощ мнозина от тях починаха в мъчителни болки, защото за първи път от месеци насам се бяха нахранили донасита, което свитите им стомаси не можаха да понесат. Предполагам също, че животът едва ли им доставяше някаква радост, след като по време на обсадата бяха изпитали такъв ужас и безсилна злоба.

Ако ми се удаде, бих искал да обрисувам Газа такава, каквато я видях в деня на победата при влизането ни през порутените порти. Бих искал да опиша изсушените човешки кожи, провесени по стените, и почернелите човешки черепи, които лешоядите кълвяха. Бих искал да опиша страхотията на изгорелите къщи и опушените животински кости по уличките, задръстени от сринати постройки. Бих искал да опиша ужасната смрад на обсадения град, вонята на смърт и чума, която караше войниците на Хоремхеб да си запушват носа. Бих искал да опиша всичко, за да създам представа за деня на голямата победа и за това, защо сърцето ми не можеше да се радва на този така жадуван от Египет победен ден.

Бих искал също да опиша оживелите войници на Рою, техните изтънели бедра, отекли колена и разранени от камшични удари гърбове. Бих искал да опиша очите им, които в сянката на стените пламтяха зеленикави и наподобяваха по-скоро очите на зверове, отколкото на хора. С обезсилените си ръце те вдигаха копията и викаха към Хоремхеб: „Задръжте Газа, задръжте Газа!“ Не знам дали с този възглас целяха да го уязвят, за което нямаха никаква причина, или викаха така, защото друга човешка мисъл вече не можеше да се побере в притъпените им мозъци. За разлика от жителите на града те все пак не бяха в толкова окаяно състояние и можеха да ядат и пият. Хоремхеб нареди да заколят добитък, за да хапнат прясно месо, и им раздаде бира и вино, с които разполагаше в изобилие, след като войската му разграби стана на хетите и запасите на обсадителите. Нямаха търпение да дочакат месото да се свари в казаните, късаха с голи ръце парчетата сурово месо, дъвчеха го и се замайваха от първата глътка бира, след което подемаха непристойни песни и започваха да се хвалят с подвизите си.

Имаха с какво да се хвалят и през първите дни войниците на Хоремхеб и дори старите му дръгливци не изпитваха охота да се надприказват с тях, защото всички знаеха, че защитниците на крепостта бяха извършили нечовешки подвизи, за да запазят Газа под египетска власт. Величаеха Хоремхеб, че им беше дал възможност да се напият, че по време на обсадата им бе изпращал окуражителни вести и нощем с малки лодки ги бе снабдявал със сирийска пшеница през веригата от обсадни кораби. Превъзнасяха хитроумието му, защото когато зърното привършило и войниците от крепостта ловели плъхове, за да се прехранват, през стените започнали да се сипят делви с пшеница — хетите сами запращали в Газа запечатаните делви, в които сред пшеницата се намирала заповедта на Хоремхеб: „Задръжте Газа!“ Тези свръхестествени преживелици ги бяха окуражавали в несгодите и те боготворяха Хоремхеб.