Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Нима мъдростта ми не е истинска мъдрост, Синухе? Ти самият си доказателство за нейната истинност, като седиш пред мен осиромашал заради собствената си наивност и слабост. А беше заможен човек, най-заможният в Египет, преди от слабост и глупост да ме накараш да раздам богатството ти като хляб на Атон за гладуващите. Ти наистина имаше всичко, каквото човешкото сърце може да поще. И жена имаше, макар че пред хората не беше строшил гърне с нея, и син имаше, ала заради безумството си го направи жертва на смъртта. Да, Синухе, седиш пред мен беден и огорчен със сбръчкано лице, сякаш си отхапал кисел плод, докато аз се чувствувам добре, отново дебелея, кожата ми ухае на помада, виното сгрява тялото ми, а всяка глътка бира, изпита от войниците долу, носи мед в кесията ми и всеки кикот на момичетата от шатрите на търговците звънти като мед в торбата ми. Откажи се най-сетне от безумството си, Синухе, заживей като човек сред хората и приеми живота такъв, какъвто е в действителност. Не се опитвай да го промениш по свои представи, защото никой не може да измени законите на живота и човекът е непоправим.

Нищо не му отговорих, излязох и отидох да си легна. Опитах се да заспя, но сънят не идеше — прогонваха го роби, които с греди, обковани с мед, ломяха стени и с щитове трещяха пред вратата на началника Рою, за да си мисли, че обсадата на Газа продължава, и да спи спокойно. Той може и да е спал, ала аз будувах, докато Мерит ми се присъни жива и малкият Тот си играеше в съня ми, така че на заранта се събудих с натежало сърце и в устата ми горчеше, сякаш бях пил жлъчка.

4

Трябва да отбележа, че след като получи с кораби от Египет подкрепления, след като стегна колесниците, след като събра в Газа всички коне от Южна Сирия и проведе край града учения с войската си, Хоремхеб оповести, че идвал в Сирия като освободител, а не като завоевател. Сирийските градове винаги бяха разполагали със свобода на търговията и с пълна независимост, управлявани от свои царе под кротката опека на Египет. Но с чудовищната си измяна Азиру ги бе подчинил под своя власт, бе потъпкал короните на наследствените им царе и наложил непосилни данъци на жителите им. Освен туй в алчността си бе продал Сирия на хетите, в чиято свирепост и жестоки нрави сирийците всекидневно се убеждаваха. Така пред Сирия не се задаваше друга участ, освен да се озове в хетско робство и в положение на пълна беззащитност, макар че хетите, изглежда, все още не показваха истинския си лик и явно желаеха по-напред да покорят Египет. Затуй Хоремхеб, непобедимият, синът на сокола, бе пристигнал в Сирия, за да я освободи, да освободи всяко село и всеки град от ярема на робството, да възобнови търговията и да възвърне правата на предишните царе, та под опеката на Египет Сирия отново да се превърне в богата и процъфтяваща страна. На градовете, които прогонеха хетите извън стените си и затвореха портите си за Азиру, той обеща свобода, независимост и пощада от опустошение. Обаче на градовете, които окажеха упорита съпротива, се закани, че ще ги опожари, плячкоса и разруши, че ще срине стените им за вечни времена и ще отведе жителите им в робство.

Това изявление Хоремхеб направи, когато с войската и колесниците си пое към Йопия, а флотата му потегли покрай брега, за да заварди нейното пристанище. С помощта на своите шпиони той разпространи изявлението си във всички сирийски градове. По този начин предизвика безпокойство и несигурност в тях и разедини противника си, което всъщност беше крайната му цел. Като предпазлив човек Каптах остана в Газа да изчака дали Хоремхеб нямаше да претърпи поражение, понеже във вътрешността на страната хетите и Азиру съсредоточаваха многочислена войска. За свое оправдание изтъкна, че след всички изпитания в тъмницата не можел да издържи несгодите на трудния военен поход. Мен ме задържа в града, за да лекувам страданията му.

Рою Дебеловратия завърза голямо приятелство с него, защото Каптах го бе изцерил от болестта му — обяснил му, че по време на обсадата собствените му войници от глад тайно са изяли четиристотинте магарешки подопашника от склада. Нали били от мека кожа, та отнемайкъде ставали за дъвчене. Като чу това, Рою се успокои от беса си и въжетата му можеха да се снемат. Той строго смъмри войниците си, обаче опрости наказанието им заради храбростта, която бяха проявили при отбраната на Газа. Каза им: