Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Едва в Йопия видях какъв звяр е човекът за човека, защото нямаше страхотия, която да не се случеше там по време на грабежите и палежите, извършвани от пияните войници. Те се забавляваха да подпалват къщите и не ги гасяха, за да могат при светлината им нощем да обират, да блудствуват и да изтезават търговците от Йопия, докато им изкажат къде са скрили съкровищата си. Някои за развлечение заставаха по уличните ъгли и претрепваха с боздугани или пробождаха с копия всеки задал се сириец, все едно дали беше мъж или жена, старец или дете. В Йопия сърцето ми се ожесточи при вида на човешката жестокост — всичко случило се в Тива заради Атон беше дреболия в сравнение с онова, което ставаше в Йопия заради Хоремхеб. Защото Хоремхеб умишлено оставяше войниците си да своеволничат, за да ги обвърже още по-силно към себе си. Войниците му, участвували в опустошаването на Йопия, нямаше да забравят обирите, страстта към грабителство щеше да влезе в кръвта им и в боевете щяха да бъдат неудържими. Дори смъртта нямаше да ги плаши при мисълта, че ги очакват същите забавления, каквито са преживели в Йопия. Оставяйки войниците си да безчинствуват така грозно, Хоремхеб и по друг начин ги обвързваше към себе си. След извършените злодеяния те вече не можеха да разчитат на пощада от страна на сирийците — хората на Азиру одираха жив всеки пленник, участвувал в оплячкосването на Йопия. Но за да избягнат участта на Йопия, много крайбрежни градчета вдигнаха бунт, прогониха хетите извън стените си и отвориха своите порти за Хоремхеб.

Повече нямам желание да разказвам за онова, което денонощно ставаше в Йопия по време на опустошението, защото от описването му сърцето ми се вкаменява и ръцете ми изстиват. Затуй ще добавя само, че при нахлуването на Хоремхеб Йопия — освен гарнизона на Азиру и хетските войници — имаше около двадесет хиляди жители, а след изтеглянето на Хоремхебовата войска в града бяха останали живи не повече от триста души.

Така Хоремхеб поведе своята война в Сирия. Аз придружавах войската му, лекувах раните на войниците и гледах всичкото зло, което човек може да причини на себеподобните си. Войната трая три години, в множество схватки Хоремхеб громеше хетите и войниците на Азиру, ала на два пъти хетските колесници изненадваха неговата войска, нанасяха й големи загуби и го принуждаваха да дири убежище зад стените на превзетите градове. Но на сирийската флота не се удаде да надмогне корабите му, които се научиха да воюват, и той успя да запази връзката с Египет по море. По този начин след пораженията можеше да получава подкрепления от Египет и да поддържа силите си за нови удари. Сирийските градове се превърнаха в развалини, а жителите им се криеха като диви животни в планинските урви. Цели области запустяха, вилнеещите войски унищожаваха посевите и изсичаха овошките, за да не оставят храна на врага в превзетите земи. Така мъжката сила и богатствата на Египет изтекоха в Сирия и страната заприлича на майка, която раздира дрехите си и посипва главата си с пепел, като вижда как чедата и измират. Защото в цялото поречие от Долното до Горното царство нямаше град, село или хижа, чиито мъже и синове да не бяха паднали в Сирия за величието на Египет.

Три години Хоремхеб воюва в Сирия и през тези години остарях повече, отколкото през целия си предишен живот. Косата ми окапа, гърбът ми се преви, лицето ми се сбръчка като изсъхнал плод. Очните ми торбички подпухнаха от всичко видяно, затворих се в себе си, станах раздразнителен, хоках хората и говорех невъздържано на болните, както постъпват застаряващите лекари, които някога са били дружелюбни. В това отношение не се различавах от другите лекари, макар че ми се наложи да видя много повече от тях.

На третата година в Сирия започна да върлува чума. Тя следва войната по петите и плъзва веднага щом на едно място се струпат достатъчно много трупове. А на третата година от войната Сирия наистина приличаше на воняща яма с трупове, цели племена и народи измираха и от езика и нравите им помен не оставаше. Чумата отнемаше живота на ония, които войната беше пощадила, и погуби толкоз много хора сред войските на Хоремхеб и на хетите, че военните действия спряха и войниците се разбягаха в планините и в пустинята, където чумата не беше стигнала. Тя не правеше разлика между началници и подчинени, между богати и бедни, ами покосяваше всички наред. Обикновените лекарства не й противодействуваха — чумавият увиваше главата си със сукно, лягаше и за три дни свършваше. Но ония, които я превъзмогваха, оставаха за цял живот с отвратителни белези под мишниците и по слабините, откъдето чумата потичаше като гной, докато оздравяваха.