Съкровището в Сребърното езеро

— Тогава нека онзи, който се докосне до нея, да внимава много, иначе ще докара голямо нещастие за цялото племе на ямпа юта. А сега ми кажи кога ще започнат двубоите и какъв ще бъде редът!

— Първо ще бъде плуването. Но на нас ни е известно, че белите изпълняват преди смъртта си някакви тайнствени обреди. Ще ви дадем за това времето, което вие, бледоликите, наричате един час.

Червенокожите отново бяха образували около белите кръг с единствената цел да видят по-ясно уплахата на бледоликите от представените им противници. Но след като не можаха да забележат нищо подобно, те се разотидоха. Човек добиваше впечатлението, че вече изобщо не се интересуват от ловците. Но белите знаеха много добре, че са строго охранявани. Те седяха един до друг и обсъждаха възможностите за спасяването си. Най-непосредствената опасност грозеше Дългия Дейви, понеже неговият двубой щеше да е първи. Изразът на лицето му беше сериозен.

— Червената риба! — промърмори той. — Естествено този мошеник е получил името си само затова, защото е отличен плувец.

— А ти? — попита го Олд Шетърхенд. — Виждал съм те да плуваш, но само когато сме се къпали или сме преплували някоя река. Как умееш да плуваш?

— Не особено добре.

— Олеле-е!

— Да, олеле! Какво съм виновен аз, че тялото ми се състои само от кокали? И освен това ми се струва, че моите кокали тежат много повече, отколкото кокалите на което и да е друго човешко същество.

— Значи на бързина не можем да разчитаме. Но какво е положението с издръжливостта ти?

— Издръжливостта ли? Pshaw! Мога да издържам колкото пожелаеш. Имам достатъчно сили. Но придвижването ми напред става бавно. Изглежда, че ще трябва да се простя със скалпа си.

— Не бъди толкова сигурен. Още не съм загубил надежда. Можеш ли да плуваш по гръб?

— Да, и ми се струва, че така плувам по-добре.

— Наистина известно е, че кльощави и неопитни плувци умеят да плуват по гръб по-лесно. Лягаш по гръб, потапяш главата повече във водата, а краката държиш по-нависоко; с тях ще нанасяш равномерни и силни удари и ще си поемаш въздух винаги, когато извършваш замаха с ръцете зад гърба си!

— Well! Но няма да ми помогне много. Въпреки всичко Червената риба ще ме победи.

— Може и да не те победи, ако моята хитрост успее. Ти ще трябва да плуваш по течението, а той — срещу него.

— Ах, дали ще може да стане така? Има ли изобщо течение?

— Предполагам.

— Но ние все още не знаем къде ще плуваме.

— Разбира се, че в езерото. То има овална форма; дълго е около петстотин крачки и е широко около триста, доколкото може да се прецени оттука. Планинският поток пада доста отвисоко в него, и то, както се вижда, откъм левия му бряг. Там сигурно се образува течение покрай брега, което обхваща три четвърти от обиколката на езерото — до мястото, откъдето водата изтича надолу. Оставете ме да действам! Ще направя всичко възможно да докарам работата дотам, че да победиш съперника си с помощта на течението.

— Би било голям майтап, сър! Да предположим, че успея, трябва ли после да намушкам онзи нещастник с ножа си?

— А ти искаш ли?

— Той сигурно не би се поколебал да ме убие, и то само за да получи малкото неща, които притежавам.

— Прав си. Но самите ние сме заинтересовани да бъдем милостиви.

— Добре. Но какво би направил ти, ако той ме победи и се нахвърли с ножа си върху мен? Нали нямам право да се защищавам!

— В такъв случай ще съумея да ги принудя да отложат убиването на противниците, докато завършат всички единоборства.

— Well! В най-лошия случай и това е все пак утеха; засега съм спокоен. Но, Джими, ти какво ще направиш?

— Положението ми не е по-розово от твоето — обади се дебелият. — Моят съперник се казва Големия крак. Знаеш ли какво означава това? Той стои така здраво на краката си, че никой не може да го помръдне, а какво остава за мен, дето съм с две глави по-нисък от него. А има мускули като хипопотам. Нима моите сланини могат да се сравняват с тях?

— Не се страхувай, драги Джими! — успокои го Олд Шетърхенд. — И аз се намирам в същото положение. Вождът е значително по-висок и по-широкоплещест от мене, но сигурно не е толкова сръчен и пъргав; освен това ми се струва, че съм по-силен и физически от него.

— Да, но силата на твоите мускули е едно изключение. А аз срещу този Голям крак! Ще се браня колкото мога, но все пак ще бъда победен. Де да можеше и тук да се намери някоя хитрост като това течение!

— Разбира се, ще се намери! — обади се Хобъл Франк на родния си диалект. — Ако аз имах работа с този дангалак, хич нямаше да ме е страх!

— Ти. Ти, който си по-слаб и от мене!

— Телесно да, но не и духовно. А човек трябва да побеждава с духа си. Разбираш ли ме?

— Та какво мога да направя с моя дух срещу тази мускулна маса?

— Виждаш ли се, това си ти! Все знаеш повече от мен, но когато става въпрос за живота и за скалпа ти, си като муха в петмез. Мърдаш безпомощно ръце и крака, а не можеш да се измъкнеш.

— Казвай де, ако ти е хрумнало нещо!