Съкровището в Сребърното езеро

— Справедливо е. Вече толкова пъти показвахме към вас снисходителност, че не би трябвало да разчитате на повече отстъпки.

— Добре. Но аз искам само честни условия. Ти казваш, че победителят ще има правото да убие победения. Какво ще стане, ако аз победя и убия твой воин? Ще мога ли тогава спокойно и свободно да напусна лагера?

— Да. Но ти няма да победиш. Никой от вас няма да победи.

— Разбирам те. Тъй ще подбереш твоите воини и ще изберете такова оръжие, че ние да бъдем в неизгодно положение. Така искаш да ни победите. Но не се заблуждавай! Листът може да се обърне много лесно. Искам думата ви, че онзи от нас, който излезе победител от борбата, ще остане ваш приятел.

— Обещаваме ти.

— Добре! Попитай воините си кой ще излезе срещу нас! Сега настъпи голямо оживление, обсъждаха се условията. Олд Шетърхенд се обърна към другарите си:

— За съжаление не можех да прекалявам с изискванията ни, защото можехме да изгубим и малкото, което постигнахме. Но не съм доволен от тези условия.

— Трябва да сме доволни просто защото не можехме да получим по добри условия — обади се Дългия Дейви.

— Тревожа се заради вас. Що се отнася до мене, нямам грижа. Любопитен съм да видя дали ще се намери противник за мен.

— Разбира се. Самият Голям вълк! Тъй като няма да се обади никой друг, той ще трябва да спаси честта на племето си. Той е голям здравеняк, истински бик.

— Ха! Не ме е страх от него. Ами вие какво ще правите! Ще ви изберат най-опасните противници и ще ви наложат такъв начин на борба, който ще е най-неизгоден за всеки един от нас. Така например моят противник никога няма да избере юмручния бой. Но да се тревожим и страхуваме предварително, няма никакъв смисъл.

Трябва само да държим мускулите си готови и очите отворени!

— И акълът да ни е на място — прибави Хобъл Франк. — Що се отнася до мене, аз съм спокоен като някой километричен камък край пътя. Днес индианците ще разберат какво представлява един саксонец от Морицбург. Тъй ще се бия, че ще хвърчат искри чак до Гренландия!

Ето че сред индианците отново настъпи ред и спокойствие. Пак се наредиха в кръг и Големия вълк събра около себе си трима воини, които се бяха обадили доброволно за борбите.

— Определи сега двойките! — помоли го Олд Шетърхенд.

— Вождът побутна първия от доброволците си към Дългия Дейви и заяви:

— Тук стои Пагу-ангаре (Червената риба Б. а.), който ще плува с този бледолик за живота си.

Индианците бяха направили добър избор. По фигурата на дългия и сух като върлина Дейви можеше да се види, че той не се чувствува добре във водата. А червенокожият беше човек със закръглен таз, широки мускулести гърди и силни крайници. Несъмнено той бе най-добрият плувец в племето. Ако някой не беше разбрал това от името му, можеше да го прочете в презрителния поглед, който хвърли на Дейви.

После вождът изкара пред ниския дебел Джими висок широкоплещест мъж, чиито мускули изпъкваха като стоманени кълба, и каза:

— А този воин се казва Намбов-ават (Големия крак. (юта) Б. а) и ще се бори с дебелия бледолик. Ще бъдат вързани гърбом един за друг. Всеки ще получи нож в дясната си ръка и който успее първи да събори другия под себе си, има право да го убие с ножа.

Големия крак носеше името си напълно заслужено. Имаше грамадни крака, на които сигурно стоеше така здраво, че ниския Джими не изглеждаше да има някакви шансове.

Сега беше останал третият индианец, кокалест човек, висок и строен, но със силно развит гръден кош и много дълги крака и ръце. Вождът го отведе до Хобъл Франк и рече:

— А това е То-октей (Скачащия елен. Б. а.), който е готов да се надбягва с този бледолик за живота си.

Бедния Хобъл Франк! Докато този Скачащ елен с великанските си крака направеше две крачки, дребният ловец трябваше да направи десет, а както ви е известно, той куцаше малко с десния си крак! Да, индианците добре си бяха осигурили всяко предимство.

— А кой ще мери сили с мен? — попита Олд Шетърхенд.

— Овутс Ават — отговори гордо Големия вълк и изпъна великанската си фигура. — Ти беше казал, че се страхуваме. Вождът ще ти покаже, че си се излъгал.

— Твоето решение ми харесва — отвърна белият дружелюбно. — Досега съм избирал противниците си винаги измежду вождовете.

— Ще бъдеш победен! Кой може да се похвали, че е победил Овутс Ават?

— Нека не се бием с приказки, а с пушките си. — Олд Шетърхенд каза тези думи с лека подигравка. Знаеше, че вождът никога няма да се съгласи. И наистина червенокожият бързо рече:

— Овутс Ават няма работа с твоята омагьосана пушка. Борбата между нас ще бъде решена от ножа и томахока.

— И от това съм доволен.

— Тогава скоро ще бъдеш труп, а вождът ще получи цялото ти имущество заедно с твоя кон.

— Вярвам ти, че моят Хататитла ти е възбудил апетита. Но омагьосаната пушка е още по-скъпоценна. Какво ще я правиш?

— Големия вълк не я иска, а и никой друг не желае да я притежава. Тя е твърде опасна. Ще я закопаем някъде, за да стане безопасна завинаги.