Съкровището в Сребърното езеро

— Ама ти наистина си чудесно момче! — изсмя се другият, който все още оставаше невидим. — Но понеже веднъж си тръгнал из тази благословена прерия, предполагам, че познаваш законите й. Тук скитат толкова често съмнителни банди, че честният човек се вижда принуден да бъде внимателен при всяка среща. Назад можеш да се върнеш с божията помощ и ако нямаш нищо против. Но ако искаш да продължиш напред, както ми се струва, ще трябва да ни отговориш, и то самата истина. И така започвай! Откъде идваш?

— От замъка Кестълпул — отвърна запитаният като някой ученик, принуден да отговаря пред строгия учител.

— Не ми е известно това място. Къде се намира?

— На географската карта на Шотландия — обясни ездачът и лицето му придоби още по-глупав вид.

— Бог да се смили над разсъдъка ти, сър! Какво ме интересува Шотландия?! А къде отиваш?

— Към Калкута.

— И това име не ми говори нищо. Къде се намира този хубав град?

— В Източна Индия.

— Lack a day! ((англ.) — възклицание, изразяващо удивление, изненада. Б. пр) Значи след като си тръгнал от Шотландия, имаш намерение през този слънчев следобед да прекосиш Съединените щати и да стигнеш до Източна Индия?

— Е, днес няма да стане.

— Тъй, тъй? Нямаше и да ти бъде леко. Сигурно си англичанин?

— Йес.

— Каква ти е професията?

— Лорд.

— Гръм и мълния! Английски лорд с кръгла капела на главата! Трябва да те разгледаме по-добре. Ела, Чичо, този човек сигурно няма да ни изяде. Много ми се иска да му вярвам. Или е откачен, или наистина е английски лорд с пет хектолитра сплин ((англ.) — тъга, меланхолия, скука. Б. пр.) у себе си.

На съседния хълм се появиха две човешки фигури, които до този момент се бяха крили в тревата — едната от тях беше висока, а другата много дребна. Двамата бяха облечени съвсем еднакво, изцяло в кожа, като истински уестмани, дори и широкополите им шапки бяха от кожа. Фигурата на дългия стоеше на хълма вдървено, сякаш там бе побит кол, а дребният пък беше гърбав и имаше ястребов нос, който изглеждаше като острието на нож. Пушките им представляваха стари, много дълги карабини. Малкият гърбушко беше опрял приклада на карабината си на земята, но въпреки това дулото й стърчеше малко над шапката му. Той, изглежда, говореше винаги от името на двамата, защото, докато дългият не беше казал още ни една дума, малкият продължи:

— Мастър, не мърдай все още, защото ще стреляме! Още не сме свършили.

— Да се обзаложим ли? — попита англичанинът, като вдигна глава към тях.

— На какво?

— На десет долара, или на петдесет или сто, както искате вие двамата.

— А за какво ще се обзалагаме?

— Че ще ви застрелям, преди вие да можете да ме застреляте.

— Тогава ще загубиш!

— Така ли мислиш? Well, да заложим по сто долара. Той посегна към един от патрондашите, висящи отзад на колана му, издърпа го отпред, отвори го и извади оттам няколко банкноти. Двамата на хълма се спогледаха учудено.

— Мастър — извика малкият, — ако не се лъжа, влачиш у себе си из прерията цяла торба банкноти.

— А нима можех да сключвам облози, ако нямах пари у себе си? И така, по сто долара казахме, нали? Или някой от вас ще заложи повече?

— Ние нямаме пари.

— Няма значение. Ще ви дам назаем, докато можете да ми ги върнете.

Тези думи бяха изречени толкова сериозно, че дългият зяпна с уста, а гърбушкото извика смаяно:

— Ще ни заемеш пари, докато можем да ти ги върнем ли? Значи си сигурен, че ще спечелиш?

— Уверен съм!

— Но, мастър, за да спечелиш, би трябвало да ни застреляш, преди ние да успеем да го сторим, а как ще ти платим, като умрем?

— Все едно! И без това ще спечеля, а имам толкова много пари, че не са ми потрябвали вашите.

— Чичо — каза малкият на дългия, поклащайки глава, — такова чудо нито съм виждал, нито съм чувал. Ще трябва да слезем при него, за да го поразгледаме по-отблизо.

Той заслиза с бързи крачки, а дългият го последва бавно и толкова вдървено, сякаш бе глътнал бастун. Щом стигнаха долу, гърбушкото каза:

— Прибери си парите. От този облог няма да излезе нищо. И чуй какъв съвет ще ти дам: не показвай кесията си никому, защото може да съжаляваш горчиво или да заплатиш с живота си. Аз наистина не знам какво да мисля за тебе и какво да те правя. Струва ми се, че не всичко е наред в главата ти. Но ми се ще да те поизпитам. Ела с нас малко настрани.

Той протегна ръка, за да хване юздите на коня му, но в този миг в ръцете на англичанина блеснаха два револвера и той извика кратко и строго:

— Махни си ръката, иначе ще стрелям!

Малкият отскочи, уплашено и се опита да вземе пушката си.

— Остави я! Никой да не мърда, иначе стрелям! — Държането и лицето на англичанина изведнъж корено се бяха променили. Нямаше го вече предишният глупав израз, а очите му излъчваха такава интелигентност и енергия, че другите двама не пророниха нито дума.

— Нима си помислихте, че действително съм откачен? — продължи той. — И наистина ли ме взехте за човек, пред когото можете да играете ролята на собственици на прерията? В такъв случай сте се излъгали. Досега вие питахте, а аз отговарях. Но сега и аз искам да знам с кого си имам работа. Какви сте и как се казвате?