Съкровището в Сребърното езеро

— Всеки от тях има някакво оръжие. Най-сетне ножовете, лопатите и лизгарите също вършат работа.

— Лопати срещу двеста пушки? Ще се пролее толкова кръв, че не бих желал да поемам отговорността за подобно нещо.

— Тогава от форт Уолс с готовност ще ми изпратят стотина войници.

— Куражът ви заслужава похвала, сър, но в такъв случай винаги е по-добре вместо сила да се употреби някоя уловка. Щом като мога да победя неприятеля с хитрост, защо е необходимо да жертвам живота на толкова хора?

— Каква уловка и каква хитрост имате предвид, сър? С удоволствие ще последвам съвета ви. Вие сте съвършено различен човек от мене и ако това ви задоволява, аз съм готов веднага да ви отстъпя ръководството над този обект и моите хора.

— Не избързвайте, сър! Най-напред трябва да обмислим нещата. Преди всичко трамповете не бива да забележат, че сте предупреден. Следователно не трябва да научават, че се намираме тук, нито пък да виждат конете ни. Има ли къде да ги скрием?

— Могат да изчезнат веднага, сър. За щастие дойдохте толкова рано сутринта, че никой от работниците не ви е видял. Иначе разузнавачите на трамповете можеха да научат нещо от тях. Моят негър ще скрие конете и ще се грижи за тях; той е много верен и мълчалив човек.

— Добре, наредете му да се заеме с тях! Ще трябва да се погрижите и за мастър Хартли. Намерете му легло. Но никой друг освен вас, негърът и лекарят не бива да знае за присъствието му тук; надявам се, че имате лекар на разположение.

— Разбира се. Веднага ще пратя да го повикат. Той се отдалечи с Хартли, който го последва с удоволствие, защото се чувствуваше много изморен. Когато инженерът се върна след известно време и заяви, че раненият, и конете са настанени добре, Олд Файерхенд каза:

— Исках да избягна всякакво обсъждане на плана ни в присъствието на този шарлатанин, защото му нямам никакво доверие. В разказа му има неясноти. Убеден съм, че умишлено е изпратил нещастния писар на сигурна смърт, за да спаси себе си. Не искам да си имам работа с такива хора.

— Значи имате план, който искате да ни съобщите? — попита инженерът любопитно.

— Не. Ние можем да начертаем нашия план едва тогава, когато узнаем намеренията на трамповете, а това няма да стане, преди да са се появили разузнавачите им и преди да са разговаряли с вас.

— Имате право. Засега трябва да имаме търпение. Тогава Винету направи с ръка едно движение, което означаваше, че е на друго мнение, и каза:

— Всеки воин може да се бие по два начина: или напада, или се отбранява. Ако Винету не знае дали и как ще може да се защищава, тогава той предпочита да напада. Така е по-бързо, по-сигурно и по-храбро.

— Значи моят червенокож брат не иска и да знае за плана на трамповете? — попита Олд Файерхенд.

— Той непременно ще го узнае, но защо вождът на апачите трябва да се принуждава да действа според техния план, когато му е по-лесно да ги накара да се съобразяват с неговия?

— Ах, ти имаш вече готов план?

— Да. Тези твари не са никакви воини, с които човек може да воюва честно; те са крастави кучета, които трябва да бъдат убити с тояги. Защо да чакам, докато ме ухапе кучето, когато мога преди това да го убия с един удар или да го удуша в някой капан?

— Да не би да имаш предвид някоя клопка за трамповете?

— Имам предвид и ние ще им я поставим. Тези койоти идват, за да ограбят касата. Ако касата е тук, те ще дойдат насам. Ако тя е другаде, те ще се отправят натам, а ако се намира в Огнения кон (индианско наименование на парния локомотив. Б. пр.), ще се качат на него и ще отидат към гибелта си, без да причинят на хората тук ни най-малко зло.

— Аха, започвам да те разбирам — извика Олд Файерхенд.

Каква идея! Искаш да кажеш да подмамим негодниците във влака?

— Да. Винету не разбира как се управлява Огнения кон. Той посочи начина, а нека белите му братя обмислят подробностите.

— Да ги примамим във влака ли? — попита инженерът. — Но защо? Можем да ги изчакаме тук, да им устроим засада и да ги унищожим.

— При което мнозина от нас ще трябва да умрат! — обади се Олд Файерхенд. — Но ако се качат във влака, ще ги закараме на някое място, където ще бъдат принудени да се предадат, без да могат да ни навредят с нищо.

— И през ум няма да им мине да се качат във влака!

— Ще се качат, ако ги подмамим с касата.

— Значи искате да занеса касата във влака? Никой не беше очаквал такъв въпрос от инженера, който имаше интелигентен вид. Винету направи пренебрежително движение с ръка, а Олд Файерхенд отвърна:

— Но кой иска от вас такова нещо? Трамповете трябва само да са убедени, че във влака има пари. Ще назначите техния разузнавач при вас като писар и ще се преструвате, че му имате пълно доверие. Ще му съобщите, че на тази станция ще спре влак, който пренася много пари. Тогава те сигурно ще дойдат и ще нахълтат във вагоните. Щом се качат, влакът ще тръгне и ще ги отнесе. Ще можете ли да намерите влак за тази цел?