Съкровището в Сребърното езеро

Едва беше изтекла обедната почивка и откъм реката се зададоха двама конници. По описанието, което бе направил Хартли, нямаше никакво съмнение, че са очакваните разузнавачи. Хартли беше събуден и ги разпозна веднага. Олд Файерхенд се скри в стаята до бюрото, за да бъде свидетел на разговора. Вратата бе само притворена.

Когато двамата мъже влязоха, инженерът се намираше в стаята си. Поздравиха го учтиво и един от тях му подаде препоръчителното писмо, без да каже нищо за целта на посещението си. Инженерът го прочете и им каза дружелюбно:

— Работили сте при моя приятел Нортън? Как е той! Последваха обичайните в такъв случай въпроси и отговори и накрая инженерът попита защо писарят е бил принуден да напусне Кинсли. Трампът разказа една тъжна история, която отговаряше на съдържанието на писмото, но беше абсолютно измислена от него. Инженерът го изслуша внимателно и каза:

— Това е толкова тъжно, че събудихте състраданието ми, още повече че от писмото разбрах каква обич и доверие е хранил Нортън към вас. Затова и молбата му няма да остане неудовлетворена. Наистина аз си имам вече писар, но от доста време се нуждая от човек, на чието перо да мога да доверявам някои по-важни и секретни неща. Мислите ли, че ще можете да се справите с такава работа?

— Сър — отвърна мнимият Халер зарадвано, — нека да опитаме! Аз лично съм убеден, че ще бъдете доволен от мене.

— Well, да опитаме. Засега няма да говорим за заплатата, най-напред искам да ви опозная, а това ще стане за няколко дни. Колкото сте по-схватлив и похватен, толкова по-добре ще ви заплащам. Сега съм много зает, затова се поразходете и се огледайте наоколо и елате в пет часа пак. Ще живеете при мен, в тази къща; ще се храните заедно с мен и ще спазвате реда, установен в този дом. Не желая да общувате с обикновените работници. Точно в десет часа заключваме вратата.

— Доволен съм, сър, защото точно така съм живял и досега — увери го човекът, който и без това бе много доволен, че беше назначен. После добави: — Но имам още една молба, която засяга моя спътник. Бихте ли намерили някаква работа за него?

— Каква работа?

— Каква да е — отвърна другият скромно. — Ще бъда доволен, ако получа някаква работа.

— Как се казвате?

— Дъгби. Срещнах мастър Халер по пътя и се присъединих към него, щом разбрах, че на жп линията може да се намери работа.

— А какво сте работили досега, мистър Дъгби?

— Дълго време бях каубой в една ферма, недалеч от Лас Анимас. Това беше див живот, който не можех повече да търпя и затова тръгнах да си търся друга работа. Преди няколко дни се счепках с един грубиян и ножът му ми прониза дланта. Раната още не е заздравяла съвсем, но се надявам, че след два-три дни ще мога да използувам ръката си, в случай че ми намерите някаква работа.

— Ще получите работа по всяко време. Останете в Шеридън, лекувайте ръката си и когато оздравеете, ми се обадете. А сега можете да си отидете.

Двамата напуснаха бюрото. Инженерът отиде при Олд Файерхенд и каза:

— Бяхте съвсем прав, сър! Този Дъгби се е погрижил да не работи, а да има свободно време, за да ходи до Игъл Тейл. Беше си превързал ръката.

— Сигурно е съвсем здрав. Защо наредихте на писаря да дойде едва в пет часа?

— Защото искам да му намеря работа, докато дойде време за лягане. А ако почнем отсега, ще се изморим страшно и двамата, а освен това може нещо да заподозре.

— Много правилно! До десет часа ще имате цели пет часа и няма да ви е лесно да му попречите да се срещне с други хора.

И така първата част от плана беше приключена. Втората част можеше да се изпълни едва след като бъдеше подслушан разговорът между трамповете. Дотогава имаше доста време и Олд Файерхенд го използва, за да поспи. Когато се събуди, вече почти се беше стъмнило и негърът му донесе вечеря. Към десет часа се появи инженерът и съобщи, че писарят вече отдавна се е навечерял и ще се прибере в стаята си.

Олд Файерхенд се качи на горния етаж, откъдето през четвъртит отвор, покрит с капак, можеше да се излезе на покрива. Той легна на покрива и запълзя внимателно към онзи край, под който трябваше да се намира прозорецът на писаря. След като чака спокойно известно време, той долови, че някъде под него се отваря врата. Нечии стъпки се приближиха към прозореца и тъмнината навън бе прорязана от снопове светлина. Покривът се състоеше от един ред недебели дъски, върху които бяха заковани листове ламарина. Както Олд Файерхенд чуваше стъпките отдолу, така и писарят можеше да чуе всеки шум отгоре; затова ловецът трябваше да бъде извънредно предпазлив.

Той напрегна зрението си, за да различи нещо в нощната тъма. И не напразно. Близо до падащия от прозореца сноп лъчи стоеше човешка фигура. Чу се шумът от отварящия се прозорец.

— Глупако — дочу се полувисок ядосан глас, — изгаси светлината, нали ще ме освети!

— Ти си глупак! — отвърна писарят. — Защо си ми дошъл по туй време! Всички в къщата са още будни. Ела след един час.

— Добре! Но кажи ми поне научи ли нещо!

— И то какво!

— Добри ли са новините?