Съкровището в Сребърното езеро

— Да, Дъгби, така се казвал. Разказал за половин милион долара, които щели да оберат от влака.

— Точно така!

— Тъй! Това ни бе разказано и от апача. Значи туй е клопката, в която искате да подмамите разбойниците. Дъгби е разказал на трамповете онова, с което сте метнали писаря. И сигурно знаете, че е отишъл да им го каже?

— Да, отиването му при тях е част от плана ни.

— Но вие би трябвало да разберете какво решение ще бъде взето след това, нали?

— Разбира се! Нагласихме работата така, че малко след завръщането на Дъгби да можем да научим резултата.

— Сега вече не ви трябва този негодник, защото Винету е чул всичко. Тези мошеници са крещели от радост толкова силно, че се е чувало на една миля наоколо. Дъгби има лош кон и ето защо ще може да се върне едва следобед. Затова Винету постъпи разумно, като ме изпрати при вас. Трамповете са се съгласили веднага с предложението на писаря и са променили само едно нещо.

— Какво?

— Мястото, където ще нападнат влака. Тъй като в Шеридън живеят много работници, а един такъв специален влак събужда любопитството на хората, трамповете предположили, че много работници ще излезнат от къщите си, за да видят влака. А това можело да доведе до неочаквана съпротива. Негодниците искат да вземат парите, но не желаят да заплатят с кръвта си. Ето защо писарят трябвало да остави влака спокойно да напусне Шеридън и недалече от него да застави машиниста и огняря да спрат влака в открита местност.

— Определили ли са мястото?

— Не, но трамповете се канят да запалят до релсите огън там, където локомотивът трябва да спре. Ако машинистът и огнярят не искат да се подчинят, ще бъдат застреляни. Може би тази промяна не ви е много приятна, сър?

— Напротив, защото по този начин ще избегнем съществуващата опасност от схватки между местните работници и трамповете. Освен това сега не е необходимо да отиваме тепърва с двамата разузнавачи до Карлайл. Изобщо не е нужно повече да разиграваме този театър с тях. Каза ли ви Винету къде да заемете позиции?

— Да, пред тунела, който започва отвъд моста.

— Точно така! Но трябва да се криете, докато влакът навлезе в тунела. Останалото идва от само себе си.

Сега вече всичко бе изяснено и приготовленията можеха да започнат. Телеграфът заработи и поиска от Карлайл влакова композиция, а от форт Уолъс — войници. Междувременно Хъмпи Бил се подкрепи и се отдалечи също тъй незабелязано, както бе и дошъл.

Около обед бе отговорено, че необходимият влак и войниците ще бъдат изпратени. Близо след два часа видяха да идва Дъгби, повикан от мнимия Халер чрез един човек. Олд Файерхенд седеше заедно с инженера в неговата стая. Двамата наблюдаваха тайно трампа, който се позабави малко около бъчвата с дъждовна вода.

— Посрещнете го в бюрото — каза Олд Файерхенд — и говорете с него, докато дойда и аз. Искам да прочета бележката.

Инженерът се запъти към работната си стая и щом Дъгби влезе при него, Олд Файерхенд отиде до пътната врата. Хвърли поглед зад бъчвата и забеляза един камък. Вдигна го и намери очаквания къс хартия; разгъна я и прочете написаните от Корнъл редове. Съдържанието отговаряше на казаното от Хъмпи Бил. Той постави бележката пак под камъка и отиде в бюрото, където Дъгби стоеше почтително пред инженера. Трампът не можа да познае ловеца в ленения му костюм и се изплаши доста, когато той сложи ръка на рамото му и го попита заплашително:

— Знаете ли кой съм аз, мастър Дъгби?

— Не — гласеше смаяният отговор.

— Не сте си отваряли очите при Бътлъровата ферма. Аз съм Олд Файерхенд!

Той извади от пояса на трампа един нож, а от джоба на панталоните му револвер. Разбойникът беше толкова ужасен, че не направи никакво движение, за да му попречи. След това ловецът каза на инженера:

— Сър, моля ви, качете се при писаря и му кажете, че Дъгби е бил тук, но нито дума повече. После елате пак тук.

Инженерът се отдалечи. Олд Файерхенд бутна трампа да седне на един стол и го завърза за облегалото на стола с дебело въже, което видя на бюрото.

— Сър — обади се трампът, който едва сега се бе съвзел от уплахата си, — защо се отнасяте така с мен! Защо ме връзвате? Аз не ви познавам!

— Сега мълчи! — заповяда му ловецът и взе в ръка револвера. — Ако издадеш само един звук, преди да съм ти разрешил, ще получиш куршум в главата!

Трампът замълча побледнял като платно и не посмя повече да си отвори устата. Сега инженерът влезе отново. Олд Файерхенд му посочи със знак да остане при вратата. Той самият застана до прозореца, но така, че отвън не можеше да бъде забелязан. Беше убеден, че любопитството на писаря няма да го остави дълго време спокоен. Наистина бяха изминали само две минути, когато една ръка се пресегна зад бъчвата. Собственикът на ръката оставаше невидим, защото бе застанал много близо до самата врата. Файерхенд кимна на инженера и той отвори бързо вратата, тъкмо когато писарят минаваше крадешком покрай нея.