Съкровището в Сребърното езеро

— Мастър Халер, няма ли да влезете за малко? — попита той. Мнимият Халер все още държеше бележката в ръка. Скри я бързо и последва поканата на инженера с видимо безпокойство. А каква беше изненадата му, когато видя съучастника си вързан на стола! Но все пак бързо се съвзе и наистина успя да придаде непринуден израз на лицето си.

— Какъв беше този лист хартия, който прибрахте току-що? — попита го Олд Файерхенд.

— Стара кесия — отвърна трампът.

— Така ли? Я ни я покажете!

Писарят го изгледа учудено и отвърна:

— От къде на къде ви идва наум да ми давате такава странна заповед? Кой сте? Не ви познавам.

— Познавате го! — намеси се инженерът. — Това е Олд Файерхенд.

— Олд Фа…! — извика трампът. Страхът скова гласа му и той не можа да доизрече името на ловеца. Очите му се бяха разширили и гледаха втренчено.

— Да, аз съм — потвърди ловецът, — сигурно не сте очаквали да ме видите тук! А що се отнася до съдържанието на джобовете ви, имам по-голямо право над него, отколкото вие самият. Покажете ни го!

Олд Файерхенд взе най-напред ножа на трампа, без да срещне някаква съпротива, после извади от джоба му зареден револвер, а след това и бележката.

— Сър — обади се трампът с озлобен глас, — с какво право постъпвате така?

— Най-напред с правото на по-силния и честния, а пък и мистър Чарой, който представя тук и полицейската власт, ме е упълномощил да го замествам в този случай.

— В какъв случай? Това, което нося у себе си, е моя собственост. Не съм извършил нищо противозаконно и искам да знам на всяка цена защо се отнасяте с мен като с крадец!

— Крадец? Pshaw! Блазе ви, ако беше така! Не става въпрос само за кражба, а първо, за убийство — за нападението и ограбването на влака, където сигурно щяха да загубят живота си доста хора. Вие двамата сте трампове, които нападнаха осагите при Осаге-нук, после и Бътлъровата ферма, а ето че сега се каните да измъкнете половин милион долара от влака.

Явно и двамата се изплашиха много при тези думи, но мнимият Халер все пак успя да се съвземе и отговори с тона на напълно невинен човек:

— За първи път чувам тези неща!

— Въпреки това сте дошъл тук единствено за да разузнаете положението и да уведомите другарите си!

— Аз ли? Не съм излизал нито за миг от тази къща!

— Вярно е. Но вашият приятел игра ролята на вестоносец. За какво си говорихте двамата вчера вечерта през отворения прозорец? Бях легнал над вас, на покрива, и чух всяка дума. На тази бележка е написан отговорът, който ви изпраща Червения Корнъл. Трамповете лагеруват край Игъл Тейл. Имат намерение да се промъкнат насам през идната нощ, да се разположат от двете страни на линията извън Шеридън и да запалят огън. Огънят ще ви показва къде трябва да принудите машиниста да спре влака, от който трамповете лесно ще измъкнат парите.

— Сър — едва изрече трампът, без да може повече да скрива страха си, — ако наистина има такива хора, които искат да предприемат подобно нещо, то само някакво странно стечение на обстоятелствата хвърля съмнение върху мене, че съм във връзка с тях. Аз съм честен и…

— Млък! — сряза го Олд Файерхенд. — Честните хора не убиват!

— Да не би да твърдите, че съм убил?

— Разбира се! И двамата сте убийци. Къде са лекарят и неговият помощник, които преследвахте с Червения Корнъл? Не застреляхте ли Халер, защото ви трябваше писмото му, за да се представите под негово име тук и да улесните шпионската си мисия? А не обрахте ли всичките пари на онзи лекар шарлатанин?

— Сър, не знам ни… ни… ни дума от това — заекна трампът.

— Не знаеш ли? Сега ще ти докажа, че се лъжеш! Но за да не ти дойде идеята да се измъкнеш, ние ще се подсигурим. Мистър Чарой, бъдете така добър да вържете ръцете на гърба на този мошеник. Аз ще ви помогна.

Щом трампът чу тези думи, се втурна към вратата, за да избяга. Но Олд Файерхенд беше по-бърз от него. Сграбчи го, дръпна го назад и въпреки упоритата му съпротива го задържа така здраво, че инженерът без усилие изпълни задачата си. След това отвързаха Дъгби от стола и заедно с писаря ги отведоха в стаята, където лежеше раненият Хартли. Щом ги видя, той седна на леглото си и извика:

— Ха, това са двамата бандити, които ме обраха и убиха бедния Халер! Къде е третият?

— Още ни липсва, но и той ще ни падне в ръцете — отвърна Олд Файерхенд. Тези двамата отричат престъплението си.

— Отричат ли? Но аз ги познах, няма съмнение и съм готов да се закълна хиляди пъти, че са те!

— Не са необходими вашите клетви, мистър Хартли. Притежаваме достатъчно доказателства и много добре знаем що за хора са.

— Добре! Но какво ще стане с парите ми?

— И това ще се оправи. На първо време им взехме оръжията и бележката, която ги разобличава.