Съкрушени

— Айрис! — възрази Емили, като се затича след нея към водата, събирайки по пътя захвърлените дрехи. — Ще измръзнеш!

Но Айрис вече беше скочила в езерото. Тя се появи на повърхността и изписка от студ, след което се засмя.

— Хайде, Емили! — извика тя. — Страхотна тръпка е!

Емили погледна Айрис, после се обърна и погледна към надписа на дървото. Наистина си беше тръпка да научи нещо ново за Али. А признанието на Айрис внезапно я накара да се изпълни с великодушие. Да се почувства смела и неуязвима. Тя съблече пуловера си през главата, изрита дънките настрани и влезе във водата, без да се интересува, че рибарите ги гледат. Между дърветата се мярна нещо и Емили се спря, настръхнала. Али? Думата замръзна на устните й.

Но когато погледна отново, гората беше абсолютно неподвижна. Който и да ги беше наблюдавал, беше изчезнал.

16. Среща на мозъци

Във вторник вечерта Спенсър седеше в кухнята заедно с Амилия; на масата пред тях бяха разтворени учебниците им, а от намаленото радио се лееше класическа музика. Спенсър обичаше да си пише домашните в кухнята. Оказа се, че това допада и на Амилия, което означаваше, че кухнята се беше превърнала в бойно поле.

На лаптопа на Спенсър изскочи прозорчето на чата. Беше Чейс. Здрасти, Бритни.

Спенсър се усмихна. Измисленият от Чейс никнейм просто й беше залепнал. Но тя се поколеба дали да му отговори. Едно беше да нарушаваш правилото за никакъв интернет, когато имаш свръхсигурна връзка, но А. сигурно беше натъпкал лаптопа й с шпионски софтуер още преди месеци.

Тя скочи от масата и изтича в кабинета на майка си, уединено местенце зад кухненския килер. На екрана на госпожа Хейстингс беше отворена страница за вегански рецепти. Спенсър го затвори, логна се в чата с никнейма на майка си, Руфъс и Беатрис — госпожа Хейстингс обичаше да използва месинджъра, за да изпраща на Спенсър съобщения, че вечерята е готова и други подобни неща. Откри ника на Чейс, сприятели се е него и му каза, че е Бритни, само че използва акаунта на майка си, вместо своя.

След момент на екрана се появи ново съобщение от Чейс. Две неща: първо, свързах се с Били Форд, за да разбера дали е имал контакти с Алисън, преди да бъде арестуван.

Спенсър едва не изпусна бутилката си с кокосова вода. Били Форд беше мъжът, когото бяха натопили за убийството на Тяхната Али — той бе един от работниците, копали ямата, където бе открито тялото на Али. Хората си мислеха, че той е А. Ченгетата откриха снимки на Спенсър и останалите момичета в лаптопа, който намериха в пикапа му. Но всъщност Истинската Али ги беше подхвърлила там.

Той каза ли ти нещо интересно?, попита Спенсър. Доколкото си спомняше, Били беше казал на ченгетата, че единственият път, когато беше видял Алисън — или по-точно Кортни — бе докато беше работил по беседката й, когато момичетата бяха в седми клас. Той нямаше представа как Истинската Али беше вкарала онези файлове в лаптопа му.

Той ми каза, че няколко дни преди всичките тези неща да бъдат открити в пикапа му, някой от интернет компанията отишъл у тях и му предложил да му направи безплатно сканиране на компютъра. Може би той е помогнал да го натопят. Може би човекът е работил заедно с Алисън.

Очите на Спенсър грейнаха. Момче ли е било или момиче?

Той каза, че било момче. Но почти не си го спомня. Не би го разпознал в редичка.

Спенсър наведе глава. Поредната задънена улица.

Прозорчето замига отново. Второ, току-що получих няколко интересни снимки на Али и сестра й, докато са били малки. Може те да направят връзката.

Спенсър погледна през рамо, за да проведи дали Амилия не наднича откъм кухнята. Къде ги намери?, написа тя.

Няма да повярваш с какви хора се сблъскваш, когато поддържаш блог за конспирации. Получавам всякакви странни неща, на всякакви теми. Тези ги получих от анонимен подател, но смятам, че са истински. Не е ли вълнуващо?

Спенсър отпи от кокосовата си вода. Всеки път, когато се появеше нещо анонимно, първата й мисъл беше за А. Но защо му е да изпраща снимки на близначките Дилорентис на някакъв блог за конспирации?